Не успявам да се сдържа и се засмивам. Нищо никога не се променя.
Познат в Норта като Войната с езерняците, а в Езерните земи — като Агресията, конфликтът все още продължава във времето на писането. Общият брой на Сребърните жертви е приблизително петстотин хиляди, повечето — в първото десетилетие на войната. Точни сведения за броя на Червените войници не са запазени, но според приблизителните изчисления общият брой на загиналите превишава петдесет милиона, а броят на ранените е два пъти по толкова. Броят на жертвите както сред езерняците, така и сред жителите на Норта е равно пропорционален на този на коренното Червено население.
Отнема ми по-дълго време, отколкото ми се иска да призная, но успявам да пресметна наум. Почти сто пъти повече. Ако тази книга принадлежеше на когото и да е другиго, а не на Джулиан, щях да я захвърля разярено.
Цяло столетие на война и напразно кръвопролитие.
Как може някой да промени нещо такова?
Като никога откривам, че разчитам на умението на Мейвън да извърта нещата и да крои планове. Навярно може да види път — да проправи пътека, която никой преди него не си е представял.
Тринайсет
Мер
Минава цяла седмица, докато изляза отново от стаята си. Макар да са подарък от Мейвън, напомняне за странната му обсебваща страст към мен, се радвам за книгите на Джулиан. Те са единствената ми компания. Частица от един приятел на това място. Държа ги близо до себе си заедно с късчето коприна от Гиза.
Страниците минават заедно с дните. Връщам се назад през историческите трудове, пътувам през думите, които стават все по-малко и по-малко правдоподобни. Триста години управление на крале от Династия Калоре, столетия на Сребърни военачалници — това е свят, който разпознавам. Но колкото по-надалече отивам, толкова по-мрачни стават нещата.
Писмените сведения за така наречения период на Реформацията са оскъдни, макар повечето учени да са съгласни, че периодът е започнал по някое време около 1500-ната г. от Старата Ера (или С.Е.) по съвременния календар на Норта. Понастоящем повечето сведения, датиращи отпреди Реформацията, непосредствено след, по време на или преди Бедствията, сполетели континента, са почти напълно унищожени, изгубени са или е невъзможно да бъдат разчетени. Откритите и възстановени се изучават внимателно и се пазят в Кралските архиви в Делфи, както и в подобни пригодени за целта места в съседни кралства. Самите Бедствия са изучавани подробно чрез полеви проучвания в съчетание с митове, възникнали преди появата на Сребърните, за постулиране на събитията. По времето на писане на този текст мнозина вярват, че съчетание от огромна война между хората, геоложко разместване, промяна в климата и други природни катастрофи е довело до почти пълното унищожение на човешката раса. Най-ранните открити, подлежащи на превод сведения, датират приблизително от 950 г. С.Е., но точната година не може да бъде потвърдена. Един документ, „Процесът срещу Бар Реймблър“, представлява непълен доклад за опита за съдебен процес срещу обвинен крадец във възстановения Делфи. Бар бил обвинен, че откраднал каруцата на съседа си. Твърди се, че по време на процеса Бар разкъсал веригите, с които бил окован, „сякаш били направени от клонки“ и избягал въпреки солидната охрана. Смята се, че това е първото сведение за Сребърен, демонстриращ способността си. До ден-днешен Династия Рамбос твърди, че води своята кръвна линия силноръки от него. Това твърдение обаче е опровергано от друг съдебен документ, „Процесът срещу Хилман, Трайънт, Дейвидс“, по време на който трима мъже от Делфи са изправени на съд за последвалото убийство на Бар Реймблър, за когото се твърдяло, че няма деца. Тримата мъже били оправдани, а по-късно възхвалявани от гражданите на Делфи за работата си по унищожаването на „изчадието Реймблър“. (Архиви и писания на Делфи, Том 1).