Така че ето ме тук, скрита в редицата от дървета заедно с останалите от частта на Фарли, загледана към черни стени и още по-черен дим. Корвиум гори отвътре. Не мога да видя много, но знам докладите. Хиляди Червени войници, някои — подтикнати от Гвардията, се нахвърлили върху офицерите си веднага щом Кал и полковникът атакували. Градът вече бил истинско буре с барут. Подобаващо, че един огнен принц запали фитила и го остави да експлодира. Дори сега, ден по-късно, боевете продължават, докато превземаме града, улица по улица. От време на време пушечна стрелба нарушава относителната тишина и ме кара да трепна.
Отмествам поглед, опитвам се да видя по-далече, отколкото стигат човешките очи. Небето тук вече е тъмно, слънцето — замъглено от облачно сиво небе. На северозапад, в Задушливите земи, облаците са черни, натежали от пепел и смърт. Мори е някъде там, навън. Макар че Мейвън освободи взетите на служба непълнолетни, частта на Мори не се е преместила според най-новите ни разузнавателни сведения. Те са най-далечно разположената част, дълбоко в окоп. А Алената гвардия в момента по една случайност се намира на мястото, на което ще се върне неговата част. Опитвам се да блокирам образа на близнака си, сгушен, за да се предпази от студа, с твърде голяма за него униформа, с тъмни и хлътнали очи. Но мисълта е прогорена в мозъка ми. Извръщам се обратно към Корвиум, към настоящата задача. Трябва да задържа вниманието си съсредоточено тук. Колкото по-скоро превземем града, толкова по-скоро можем да преместим взетите насила войници. А после какво?, питам се. Ще го изпратя у дома? В друга адска дупка?
Нямам отговори за гласа в главата си. Едва мога да преглътна мисълта да изпратя Мори обратно във фабриките на Ню Таун дори ако това означава да го изпратя обратно при родителите ни. Те са следващата ми цел, след като върна брат си. Една невъзможна мечта след друга.
— Двама Сребърни току-що хвърлиха Червен войник от една кула. — Ейда гледа с присвити очи през далекоглед. До нея Фарли остава неподвижна с ръце, спокойно скръстени на гърдите.
Ейда продължава да оглежда стените, разчитайки сигналите. В сивата светлина златистата ѝ кожа приема блед жълтеникав оттенък. Надявам се, че няма да повърне.
— Укрепяват позицията си, отстъпват и се прегрупират в централния сектор, зад втората обкръжаваща стена. По мои изчисления са поне петдесет — промърморва тя.
Петдесет. Опитвам се да преглътна страха си. Казвам си, че няма причина да се страхувам. Между нас и тях има армия. И никой не е толкова глупав, че да се опита да ме отведе насила някъде, където не искам да отида. Не и сега, не и с месеци на обучение зад гърба ми.
— Жертви?
— Сто души от гарнизона на Сребърните — мъртви. Ловенето ранени са избягали заедно с останалите в пустошта. Вероятно в Рокаста. А в града е имало по-малко от хиляда. Мнозина са дезертирали към разбунтувалите се династии преди нападението на Кал.
— А най-новият доклад на Кал? — обръща се Фарли към Ейда. — Че Сребърните дезертират?
— Включих го в изчисленията си. — Тя почти звучи раздразнена. Почти. Ейда има по-спокоен характер от когото и да било от нас. — В момента има задържани седемдесет и осем под закрилата на Кал.
Опирам ръце на хълбоците си, придавайки си тежест.
— Има разлика между дезертиране и предаване. Те не искат да се присъединят към нас; просто не искат да свършат мъртви. Знаят, че Кал ще прояви милост.
— Би ли предпочела да ги избие всичките? Да настрои всички срещу нас? — тросва се Фарли в отговор, обръщайки се към мен. След секунда махва пренебрежително с ръка. — Има повече от петстотин души, които са още там, готови да се върнат и да изтребят всички ни.
Ейда пренебрегва заядливата ни размяна на реплики и продължава бдението си. Допреди да се присъедини към Алената гвардия, била домашна прислужница на Сребърен управител. Свикнала е с много по-лоши неща от нас.
— Виждам Джулиан и Сара над Молитвената порта — казва тя.
Усещам как ме обзема спокойствие. Когато изпрати съобщение по радиото, Кал не спомена за никакви жертви в отряда си, но никога нищо не е сигурно. Радвам се, че Сара е добре. Примижавам към заплашително изглеждащата Молитвена порта, търсейки черно-златистия знак в източния край на стените на Корвиум. Върху парапетите напред-назад се развява червен флаг: едва блещукащ цвят на фона на навъсеното небе. Ейда превежда:
— Сигнализират ни. Безопасно преминаване.
Тя хвърля поглед към Фарли в очакване на заповедта ѝ. След като полковникът е в града, тя е най-висшият офицер тук и думата ѝ е закон. Макар да не го показва, осъзнавам, че сигурно претегля вариантите си. Трябва да прекосим открит терен, за да стигнем до портите. Лесно може да се окаже капан.