— Виждаш ли полковника?
Страхотно. Няма доверие на един Сребърен. Не и толкова, че да му повери живота ни.
— Не — прошепва Ейда. Оглежда отново стените, будните ѝ очи обхващат с поглед всеки каменен блок. Следя движенията ѝ, докато Фарли чака, неподвижна и строга. — Кал е с тях.
— Чудесно — казва внезапно Фарли с гневно сини и решителни очи. — Да се изтегляме.
Следвам я неохотно. Колкото и да ми е неприятно да го призная, Кал не е човек, който би ни измамил. Поне не и фатално. Не е като брат си. Срещам погледа на Ейда над рамото на Фарли. Другата новокръвна леко накланя глава, докато вървим.
Натиквам стиснатите си юмруци в джобовете си. И да изглеждам като нацупена хлапачка, не ми пука. Аз съм точно това: уплашена, намусена хлапачка, която може да убива с поглед. Разяжда ме страх. Страх от града — и страх от самата мен.
От месеци не съм използвала способността си извън обучението, не и откакто онези проклети магнитрони смъкнаха джета ни от небето. Но си спомням какво е усещането: да превръщам тишината в оръжие. В затвора Корос убивах хора с нея. Ужасни хора. Сребърни, които държаха други като мен хванати в капан, за да умрат бавно. И още ми призлява от спомена. Почувствах как сърцата им спират. Усетих смъртта им, сякаш тя сполиташе мен. Такава сила — тя ме плаши. Кара ме да се питам в какво бих могла да се превърна. Мисля си за Мер, за това как рикошираше между свирепа ярост и вцепенена отчужденост. Това ли е цената на способности като нашите? Нима трябва да избираме — да станем празни или да се превърнем в чудовища?
Потегляме в мълчание, всички — остро даващи си сметка за опасната си позиция. Открояваме се рязко в пресния сняг, предпазливо стъпваме в следите, оставени от стъпките на другите. Новокръвните в отряда на Фарли са особено изнервени. Една от вербуваните лично от Мер, Лори, ни води с нюха на истински копой, постоянно обръщайки глава напред-назад. Сетивата ѝ са невероятно изострени, така че ако се задава атака, тя ще я види, ще я чуе или ще я помирише. След нападението върху затвора Корос, след като заловиха Мер, тя започна да боядисва косата си кървавочервена. Прилича на рана на фона на снега и металносивото небе. Спирам погледа си върху раменните ѝ лопатки, готова да побягна, ако тя дори само се поколебае.
Дори бременна, Фарли успява да изглежда авторитетно. Смъква пушката от гърба си и я държи в двете си ръце. Но не е толкова нащрек като другите. Очите ѝ отново ту се разфокусират, ту се фокусират. Усещам познат спазъм на тъга за нея.
— С Шейд ли дойде тук? — питам я тихо.
Тя рязко обръща глава в моята посока:
— Защо казваш това?
— Като за шпионин понякога си доста лесна за разчитане.
Пръстите ѝ барабанят по дулото на пистолета ѝ.
— Както казах, Шейд все още е главният ни източник на сведения относно Корвиум. Ръководех неговата операция тук. Това е всичко.
— Разбира се, Фарли.
Продължаваме мълчаливо нататък. Дъхът ни се носи като мъгла по въздуха, а студът настъпва, завладява най-напред пръстите на краката ми. В Ню Таун имахме зима, но никога такава. По някакъв начин беше свързано със замърсяването. А заради топлината от фабриките постоянно се потяхме по време на работа дори посред зима.
Фарли е езернячка по рождение, по-привикнала към това време. Няма вид да забелязва снега или бодящия студ. Умът ѝ все още очевидно е някъде другаде. При някого другиго.
— Предполагам, че е хубаво, дето не тръгнах да търся брат си — промърморвам към тишината. Както за самата мен, така и за нея. Нещо друго, за което да мислим. — Радвам се, че не е тук.
Тя ми хвърля кос поглед. Очите ѝ се присвиват с подозрение.
— Нима Камерън Коул признава, че е сгрешила за нещо?
— Това поне мога да направя. Аз не съм Мер.
Друг навярно би сметнал, че е грубо да го кажа. Фарли се ухилва:
— И Шейд беше упорит. Семейна черта.
Очаквам, че неговото име действа като котва, която я тегли надолу. Вместо това то я кара да продължи да се движи, да поставя единия крак пред другия. Да изрича една дума след друга.
— Срещнах го на няколко мили оттук. Имах задача да набирам помощници от групата на Уисъл от черния пазар на Норта. Да използвам вече съществуващи организации, за да подпомогна по-добре Алената гвардия. Онзи Уисъл в Подпорите ми подхвърли за няколко войници тук, които можеше да са готови да сътрудничат.
— Шейд е бил един от тях.