Когато се приближаваме, виждам краля по-ясно. Взирам се в него, опитвам се да видя човека под короната от бяло злато, топази, тюркоаз и тъмен лазурит. Защото този крал предпочита синьото също толкова явно, колкото Мейвън отдава предпочитанията си на червеното и черното. В края на краищата той е мъжкият вариант на нимфа, човек, който умее да контролира водата. Подобаващо е. Очаквам и очите му да са сини — вместо това те са буреносно сиви, в тон със суровия метален цвят на дългата му, права коса. Хващам се, че го сравнявам с бащата на Мейвън, единствения друг крал, когото съм познавала някога. Той е пълна негова противоположност. Докато Тиберий Шести беше як и набит, брадат, с лице и тяло, подпухнали и разплути от алкохола, кралят на Езерните земи е дребен и крехък, гладко избръснат и има ясни очи и тъмна кожа. Както при всички Сребърни цветът на кожата му има хладен сиво-син оттенък. Когато се изправя, е грациозен, плавните му движения са като тези на танцьор. Не носи броня или парадна униформа. Само одежди в проблясващо сребристо и кобалтово, ярки и внушителни като знамето му.
— Крал Мейвън от Династия Калоре — казва той и накланя почтително глава, когато Мейвън стъпва в павилиона. Черна коприна се плъзга по белия мрамор.
— Крал Орек от Династия Сигнет — отвръща Мейвън както подобава. Постарава се да се поклони по-ниско от съперника си, със здраво залепена на устните му усмивка. — Де да беше тук баща ми да види това.
— Също и майка ви — казва Орек. В думите няма хаплива нотка, но Мейвън се изпъва бързо, сякаш внезапно изправил се пред заплаха. — Моите съболезнования. Прекалено млад сте да преживеете такава голяма загуба. — Има акцент, думите му са странно мелодични. Очите му потрепват над рамото на Мейвън, покрай мен, към Самсон, който ни следва, облечен в сините цветове на своята Династия Мерандус. — Нали бяхте уведомени за моите… молби?
— Разбира се. — Мейвън издава брадичка над рамото си. Хвърля ми поглед за секунда; после погледът му, като този на Орек се плъзва към Самсон. — Братовчеде, предполагам, че нямаш нищо против да ни изчакаш в транспортьора си.
— Братовчеде… — изрича Самсон с толкова възражение в гласа, колкото се осмелява. Въпреки това се заковава на място, забил крака в земята на няколко метра от платформата на павилиона. Няма какъв довод да изтъкне, не и тук. Стражите на крал Орек се напрягат, ръцете им посягат към многобройните им оръжия. Пистолети, саби, самият въздух около нас. Всичко, което могат да призоват, за да възпрат един внушител да се приближи толкова много до техния крал и ума му. Жалко, че придворните от Норта не са същите.
Най-накрая Самсон отстъпва. Покланя се ниско, ръцете му се люшват отстрани до тялото му в резки, отработени движения.
— Да, Ваше величество.
Едва когато той се обръща, тръгва обратно към превозните средства и изчезва от поглед, стражите на езерняците се отпускат. А крал Орек се усмихва сковано и махва на Мейвън да се обърне с лице към него. Като дете, подканено да каже какво иска.
Вместо това Мейвън се насочва към отсрещната седалка. Не е от Безмълвен камък, не е безопасна, но той се настанява в нея без помен от колебание. Обляга се назад и кръстосва крака, оставяйки пелерината си да се спусне върху едната му ръка, докато другата лежи свободно. Ръката му виси и се поклаща — с ясно виждащата се възпламенителна гривна.
Ние, останалите, се събираме около него и заемаме места в тон с двора на езерняците, които сега седят срещу нас. Еванджелин и Птолемей се настаняват от дясната страна на Мейвън, както и баща им. Не знам кога се е присъединил към конвоя ни. Управителят Уел също е тук, зелените му одежди изглеждат отблъскващо на сивия фон на Задушливите земи. За мен отсъствието на Династиите Айрал, Ларис и Хейвън изглежда очебийно, редиците им са заменени от други съветници. Четиримата ми пазачи Арвън се нареждат от двете ми страни, докато седя: толкова плътно, че мога да чуя дишането им. Вместо това съсредоточавам вниманието си върху хората пред мен, езерняците. Най-близките съветници, довереници, дипломати и генерали на краля. Хора, от които трябва да се боя почти толкова, колкото от самия крал. Никой не представя присъстващите, но бързо осъзнавам кой е най-важен сред тях. Тя седи от дясната страна на краля: мястото, което в момента заема Еванджелин.