Празненството започна още призори, много преди Досън, Гедер или Астер да пристигнат официално. Издигнатият за целта павилион беше драпиран със светла коприна и още от рано сутринта жонгльори, дуелисти и всякакви вкусотии заеха местата си за детското празненство. Преди обед щеше да има игри и състезания с награди, вързани с панделки в цветовете на дом Калиам и гравирани с името на Досън Калиам. Гедер смяташе да се присъедини към празненството по обед, заедно с първото ястие. Досън щеше да е там, лейди Калиам — също. А с малко късмет и Джори и неговата невеста Сабиха.
Гедер крачеше по широките коридори на Кралски шпил, слуги и роби се пръскаха, подплашени от самия факт на присъствието му, и си мислеше какво ли му е на Джори. Не можеше да си го представи женен, макар да беше присъствал на венчавката. Да се будиш всяка сутрин не обграден от тълпа раболепни непознати, а до жена. Една и съща жена. Да си гол пред човек, когото етикетът не задължава да отклони поглед. Нещо се стегна в гърдите му при тази мисъл, лекичко, но се стегна.
А и сега, след като го издигнаха, как изобщо би разбрал дали една жена го иска заради самия него, а не заради поста, който беше получил на тепсия? Чел беше достатъчно за секса, за да знае кое как се прави. В някои от книгите имаше дори схеми и диаграми. Не в това беше проблемът. Не, измъчваше го страхът, хиляда пъти по-силен от неудобството на сутрешните му унижения, че тя — онази неоформена, универсална „тя“ — ще го търпи само защото той е лорд-регентът. Че ще имитира любов или страст така грижливо, както други имитират безразличие. Мисълта за това беше непоносима.
Имаше властта да разпорежда смъртта на крале и унищожението на кралства, а се чувстваше най-вече самотен. Самотен и изпълнен със завист, задето приятелят му има нещо, което е недостижимо за него. Само Астер го разбираше, но беше твърде малък, та Гедер да го занимава с този свой проблем. Гедер му беше настойник, длъжен беше да го отгледа и да го подготви за тежестта на короната. Не. Абсурд.
— Милорд Гедер — каза Басрахип. Тътнещият му глас породи ехо.
— Добрутро — каза Гедер. — Аз тъкмо… всъщност нямам нищо важно или полезно за правене в момента. Всичко наред ли е?
— Аз и другарите ми чуваме неща, които ме тревожат, принц Гедер.
— Милорд регент.
— Милорд регент. Тревожа се, че може да има вълнения. Онези, които обичат лъжата и се боят от правосъдието на богинята, усещат присъствието ѝ, но не се разкайват. — Басрахип се наведе напред и гласът му спадна до шепот: — Трябва да внимавате. Светът изглежда светъл и невинен, но в него има опасност.
Студен страх скова раменете на Гедер. Той се сгърби и приближи лице до лицето на свещеника.
— Какво да правим?
Басрахип се усмихна.
— Елате с мен. Нека дойдат и стражите ви.
Отидоха в стара бална зала, която не беше използвана от години. Осветлението беше слабо, подът — протрит и изкъртен на места. Редици пейки се издигаха покрай три от стените като в театър, последните толкова нависоко, че почти опираха в куполообразния таван. Именно там, на последната редица, бяха насядали свещениците на богинята. Двайсетина, ако не и повече. Носеха мечове и държаха лъкове. Гедер чу как един от стражите му ахна. Басрахип му даде знак да спре, после застана в средата на най-долната редица пейки и даде знак на Гедер да дойде при него. Стражите се изтеглиха тихо и заеха позиции покрай стената, но очите им шареха неспокойно из залата.
Басрахип посочи към мъжа най-вляво.
— Ти, приятелю. Пристъпи напред, моля те.
Стражът не помръдна.
— Спокойно — каза му Гедер. — Направи каквото ти казва.
Мъжът застана в центъра на стаята. Приличаше на актьор, който се кани да изнесе монолог. Досега Гедер не се беше замислял за хората, които го охраняваха, за него те бяха просто войници и част от мебелировката. Този беше на четирийсетина години, стар белег разсичаше лицето му от едната страна. Гедер се зачуди как ли се казва.
— Участвал ли си в заговор срещу лорд Гедер? — попита Басрахип.
— Не — остро отвърна стражът.
Басрахип кимна.
— Върни се на мястото си, приятелю. Ти, до него, мини напред.
Свещеникът извика стражите един по един и им зададе същия въпрос. Накрая тупна Гедер по рамото и каза: