— Стойте тук. Като видите, че хората в онзи двор там се обръщат с гръб към вас, притичайте до задната страна на фургона и кажете, че ви праща Ситрин и че трябва да ви скрият. Разбрахте ли?
Принцът кимна.
— Но — каза Палиако. — Какво да правим, ако…
— Чуйте ме — прекъсна го Ситрин. — Можете да го направите.
Тръгна към двора на „Жълтата къща“, като оглеждаше тълпата. Чу познати гласове. Хорнет и Сандр в диалог, както ги беше чувала стотици пъти на сцената. Сред публиката със сигурност имаше някой, който да я надъхва. Да, беше Кари — стоеше отзад с още петима.
В този момент Сандр стигна до една от най-смешните реплики в пиесата, но подчерта думите твърде силно. Майстор Кит би го смъмрил за това. Кари се засмя първа, другите я последваха. Ситрин ускори крачка, за да заобиколи тълпата. Разбра, че Кари я е видяла — актрисата помръдна едва доловимо рамене и кимна толкова леко, че сигурно беше поставила световен рекорд по леко кимане.
Ситрин застана до нея и Кари присви очи. Ситрин се наведе и прошепна в ухото ѝ:
— Искам да отклониш вниманието на публиката за няколко секунди. Да не гледат към сцената. Знам, че Сандр ще ни убие, но трябва да го направим, и то веднага. Ще можеш ли?
Кари се усмихна лукаво.
— Мислех, че вече ме познаваш достатъчно добре, сестричке. Аз мога да направя всичко. Радвам се да те видя, между другото. Липсваше ни.
Преди Ситрин да е отвърнала подобаващо, Кари взе, че си вдигна роклята. Догоре. Гърдите ѝ бяха по-големи, отколкото Ситрин ги помнеше, с тъмни зърна, втвърдени от допира на хладния въздух.
— Леле божке! — каза Кари и школуваният ѝ глас се чу ясно. — Онова муле гори ли?
Ситрин се ококори и се изчерви чак до на ушите. Нещо помръдна в края на моста, после Палиако и принц Астер хукнаха, сякаш ги гонят кучета. Кари сочеше към улицата. Сандр и Хорнет я зяпаха невярващо от сцената.
— Ей там бе — каза Кари и взе да маха и да сочи, като полюляваше гърди. — Честно. Гори.
Мъжът и момчето стигнаха до фургона. Сцената се размърда, когато влязоха през вратичката отзад. На Ситрин ѝ се стори, че чува шепот, но после реши, че си въобразява.
— О, не — каза Кари и си смъкна роклята. — Извинете. Моя грешка. Продължете, моля.
Всички мълчаха сащисано.
— И, такова… не, лорд Терниган — успя да продължи Хорнет. — Сватба днес няма да има.
— Ще има! — извика Сандр и тропна с крак. Усилията им да привлекат вниманието на публиката дадоха смесени резултати. — Не приемам отказ от такива като теб. Затуй извади си меча и нека оръжията решат!
Двамата извадиха дървените си мечове и започнаха дуела, с който завършваше второто действие, а Кари прегърна Ситрин през кръста и я поведе към уличката.
— Не беше нужно да правиш това — каза Ситрин.
— Стига де, голяма работа — каза Кари. — Има само няколко сигурни начина да привлечеш вниманието на голяма група хора без подготовка. А сега ще ми кажеш ли защо съсипах представлението на колегите си и изгубих половината приходи на трупата за тази вечер?
— Погледни на север — каза Ситрин. — Какво виждаш?
Кари се намръщи и присви очи, взряна в мрака.
— Като гледам, са запалили голям огън на празненството по случай победата на лорд-маршала. А по мостовете има голямо движение. — Приглади косата си. По слепоочията ѝ имаше посребрели кичури, които не бяха там миналата година. — Но не е само това, нали?
— Досън Калиам се опита да убие Палиако. На банкета нахлуха въоръжени мъже. Не знам кой ги е пратил, но онова в замъка и по улиците не е празненство. А гражданска война.
Кари се намръщи, изпсува и попита:
— А двамата, дето се намъкнаха в моя фургон?
— Лорд-регентът и принц Астер — отвърна Ситрин.
— Трябваше да се сетя и сама.
Тропот на конски копита долетя откъм Есенния мост, все по-силен и по-наблизо, толкова силен, че заглуши гласовете на актьорите. Само след миг десетина мъже с цветовете на дом Калиам и дом Баниен пришпориха конете си по улицата.
— Измяна! — извика един от тях. — Измяна и огън!
Публиката се беше втрещила. Страхът заливаше всички като вълна в езеро. Конниците си продължиха по пътя, а тълпата се пръсна като уплашено ято. Сандр и Хорнет останаха да стърчат забравени на сцената.