— Прибирайте багажа! — извика Кари на хората си. — Иде буря и трябва да се снишим, докато отмине.
Кръглолико момиче надникна иззад сцената. Чарлит Скорна. Беше хубавка, а в момента и ококорена в зараждащ се пристъп на паника. Сандр и Хорнет се спогледаха, после Сандр сви рамене и каза:
— Някои вечери представлението се получава добре, други сами се превръщат в шоу.
— Какъв е планът, Кари? — извика Смит иззад фургона.
— Вдигнете сцената, приберете фургона в обора и за известно време не давайте гласност на политическите си възгледи — отвърна тя.
— А гостите? — попита Чарлит Скорна и гласчето ѝ се извиси до птиче чуруликане в края на фразата.
— Нямаме гости — каза Кари. — Хайде, действайте.
Сандр скочи от сцената и затегли веригата, която я вдигаше. Хорнет изчезна някъде отзад. Микел се появи с възшироко черно наметало и изкуствено шкембе — приличаше на бременна жена.
— О, Ситрин — каза той. — Добре дошла.
В дъното на обора, под светлината на един-единствен мъждив фенер, Гедер Палиако и принц Астер се превърнаха в други хора. Облякоха Палиако в четири различни костюма, преди да се спрат на Дядо Блян от „Зимната принцеса“. Кафявото расо и кривата сопа го състаряваха. На Астер дадоха мърлява риза и стари панталони, стегнати с канап на кръста, а лицето и косата му натъркаха с прах и кал. Ситрин облече селяшка рокля, шита за първокръвна, която ѝ беше възширока в ханша и гърдите, но Чарлит Скорна грабна иглата и бързо-бързо я стесни.
— За ръцете ви не мога да направя нищо — каза Кари, оглеждайки резултата. — Погледне ли някой дланите ви, смятайте, че сте разкрити.
Още огньове бележеха града, стълбове дим се издигаха по-високо и от Кралски шпил, вятърът ги накланяше и създаваше впечатлението, че всеки миг ще паднат на земята.
— Дължа ви благодарност — каза Палиако. — На всички вас. Опасността, на която се излагате заради мен…
— Ха — изсумтя Микел и се ухили. — Непременно трябва да ви разкажа за първия път, когато работехме със Ситрин. Направихме пиеса от това.
— Хайде първо да си измъкнем главите от примката, става ли? — каза остро Кари.
— Ако останем тук, ще ни намерят — каза Ситрин. — Ако не едната страна, то другата.
— То дано да са само две страни — каза Смит. — Размириците често завършват по-сложно, отколкото са започнали.
— Да бе, щото ти си участвал в сума ти размирици, нали.
Насилие се вихреше по улиците на града, двамата най-влиятелни и важни мъже в имперска Антеа се криеха с тях в обора, а Сандр се мусеше, че Кари го е свалила от сцената.
— Не съм ли ви казвал как се озовах в Боржа, когато дойдоха чумните ветрове? — попита Смит. — Току-що се бях запознал с майстор Кит. Трябва да съм бил на двайсет, двайсет и две. Та значи…
— Хайде спри вече! — прекъсна го Кари.
— Прощавай — каза Смит и млъкна.
Оборът вонеше на пикня и конски фъшкии, отвън се просмукваше и мирис на дим. Камнипол гореше. Стомахът на Ситрин се беше свил на огромен възел. Знаеше, че хапне ли нещо, дори вода ако пийне, ще повърне всичко на мига. Беше и превъзбудена. Чудеше се къде ли е Парин Кларк. Вярваше, че е оцелял при първата атака и че ако не е извадил много лош късмет след това, вече е намерил безопасно място, където да се скрие. Но тя нямаше намерение да го търси, сигурна беше, че и той няма да потърси нея. Щеше да е твърде зает да замерва политическия пулс на империята и да променя в движение тактическите си планове.
Но той нямаше на разположение регент и принц, с които да си говори. За разлика от нея.
— Може да се спуснем под града — предложи принцът. — Там е пълно с руини. Ще намерим някое подходящо място и ще останем там.
— Храна — каза Палиако. — Вода. И как ще разберем дали е станало безопасно да се върнем на белия свят?
— За това ще имаме грижата ние — каза Кари. — Ситрин ще идва за провизии. А ние ще се ослушваме и оглеждаме вместо вас. Имаме чудесно прикритие все пак — пътуващи артисти, които гледат да стоят далече от неприятностите.
— Няма много храна за артисти, които не дават представления — каза Сандр.
— Ако продадем камъните от дрешката на принца, спокойно можем да си стоим тук и цяла година, да веселим кучетата и плъховете, без да си броим грошовете за храна и бира — каза Кари и вдигна рамене. — Както аз виждам нещата, нас току-що ни наеха.
Палиако се приведе напред и прегърна коленете си. Изглеждаше доста отчаян като за регент на велика империя. И причината сякаш не се криеше само в тежката ситуация. Не само в насилието. Досън Калиам беше негов лорд-маршал, главнокомандващ на неговите армии. Палиако беше организирал празненство в негова чест, а в замяна едва не бе получил нож в гърба. Ситрин се запита какво ли е да откриеш, че най-довереният ти човек всъщност е предател и враг.