Лалетата в кофата бяха яркочервени. Тук-там листенцата бяха опадали. Пореден порив на вятъра отрони още едно и пороят го отнесе. Маркъс се загледа след него — мъничка червена лодка, повлечена от бурна река. Бутна вратата на офиса и влезе.
Пик крачеше нервно. Капки пот блестяха по широкото ѝ чело, но дъждът беше поохладил стаята и за разлика от предишния път нотариуската бе намерила сили да се движи на собствен ход. Ярдем редеше на едно високо столче, миришеше на мокро куче и беше прогизнал като Маркъс. Други нямаше.
— Тази сутрин дойде птица — започна Пик без предисловия. — От холдинговото дружество.
— Можеше да изчака и до следобед — каза Маркъс, докато си изстискваше ръкавите. — Да не би да изпращат нов ревизор?
— И други ще получат вестта до ден-два, така че трябва да действаме бързо. В Антеа има проблеми. Според нашия човек в Камнипол някой се опитал да надупчи лорд-регента като игленик. Портите са затворени и залостени, а по улиците се водят сражения. По всичко личи, че е избухнала гражданска война.
Мина цял миг, преди Маркъс да проумее казаното. Ярдем го гледаше напрегнато.
— Имам списък с договори в последна фаза, които трябва да приключим спешно, още днес — каза Пик. — Разчуе ли се, цените на зърното и металните изделия ще хвръкнат до небето. Сигурно имаме само няколко часа да свършим работата, иначе… И трябваше да е точно днес, разбира се, в тоя ужасен дъжд. Бог ме мрази, няма друго обяснение. Въпреки това трябва да действаме.
— Ами Ситрин? — каза Маркъс.
Пик се намръщи. Избягваше да срещне погледа му.
— В писмото не пише нищо за нея. Парин Кларк е главният ни представител там и той е написал доклада. Не споменава нищо за Ситрин.
— Но тя е в Камнипол — настоя Маркъс с все по-студен глас. — С него.
— Пътувала е с него, но повече не знам. И да е добре, и да е мъртва, и да е изчезнала, Парин не би хабил място в писмото за такива дреболии. Това не ти е клюкарска брошура. А информация, която ще ни донесе пари. Пратил ни е най-важното и сега от нас зависи да се възползваме и да изстискаме най-голямата възможна печалба за банката.
— Отивам при нея — каза Маркъс. — Сама се оправяй с договорите.
— За бога, Уестер — каза Пик, — Камнипол е далече. На седмици път с бърз кораб и още повече по суша. Докато стигнеш там, всичко ще е приключило. А може и да е приключило вече, защото писмото е отпреди дни. Може целият град да е изгорял до основи. Така или иначе, нашата работа е тук.
— Не съм съгласен — каза Маркъс.
— Аз пък не съм съгласна, че съм единствената хубава жена в град, пълен с дребни и кльощави мъже — каза Пик, — но това не променя ситуацията. Магистрата е в Камнипол, а ние сме тук. Ако искаш да се погрижиш за нея, погрижи се за нещата, които са ѝ важни. И за които ти се плаща.
И вдигна от писалището купчина документи. Договори. Запитвания и споразумения. Ярдем се изкашля многозначително и Маркъс с усилие свали ръка от дръжката на меча си. Шуртенето на водата по улицата вън и виещият вятър запълниха тишината. Пик му връчи документите. Бавно и против волята си Маркъс ги взе.
— Опасна работа е това — каза Пик. — Никой да не ги вижда, освен теб и Ушите.
— Ушите?
— Има предвид мен, сър.
— А.
— Зарежи всичко друго — каза Пик. — Ако се справиш с тази задача, ще имаме достатъчно печалба да осигурим съществуването на банката за година напред. Имената на получателите са написани на договорите. Гледай да не попаднат в чужди ръце. Хайде, тръгвайте.
Маркъс разлисти договорите, после кимна и каза:
— Трябва да ги приберем в нещо, иначе ще се намокрят.
Ярдем стана. Държеше кожена чанта в едната ръка и голям плик от намаслена кожа в другата. Маркъс ги взе, прибра документите в плика, а плика — в чантата. Пик скръсти ръце, черните ѝ очи гледаха доволно.
— Гледай да не се издъниш — каза тя.
— Ще направим каквото трябва да се направи — каза Маркъс. — Ярдем?
— Идвам, сър.
Маркъс излезе под проливния дъжд. Капките удариха лицето му, влязоха му в очите. Ярдем тръгна до него.
— Ушите?