— Глупости. Той е лаик, нищо не разбира от управлението на държава. Заповедта да избием нобилитета на Астерилхолд? Издаде я не от кръвожадност или далновидност, а от страх. Мисли, че колкото повече глави отреже, толкова по-малка е опасността за самия него. Ако трябваше сам да замахне с брадвата на палача, щеше да побелее като платно и да бие отбой. Той е дребнодушен страхливец. Не притежава необходимото, за да бъде зъл дори.
Крал Лечан поклати глава.
— Но победи и двама ни.
— Не — каза Досън. — Аз победих вас, а онзи дяволски свещеник победи мен. Палиако ще се увенчае с победата, но самият той не е спечелил нито една битка. И никога няма да спечели.
— Намерили са го — каза лорд Скестинин. Седеше на трикрако столче, което бяха донесли тъмничарите. Затворниците бяха оковани към пода, но Досън не приемаше това като лична обида. Такива дреболии бяха без значение за него. — Казват, че се надигнал от земята, заедно с принц Астер. Отишъл в Кралски шпил, облечен в дрипи. През цялото време е бил в града, но никой не знае точно къде.
— Изненадан съм, че не му приписват възкресение. Бил е убит още в началото на метежа и после е излязъл от гроба, за да спаси кралството — каза сухо Досън.
Скестинин се засмя, но притеснено някак.
— Този тип е като магнит за всякакви чудати истории, не мислиш ли?
— Ти видя ли го?
— Да — каза Скестинин. — Щях да дойда по-рано, но веднага щом се чу за проблемите тук, целият север се разбунтува. Имаше опасност да изгубим всичко, което спечелихме в Астерилхолд, затова аз…
„Изчакал си на безопасно разстояние и с достоверен претекст, докато стане ясно накъде духа вятърът“ — помисли си Досън, но не го каза на глас.
— Благодаря ти, че се отби при мен.
— Поне това можех да направя — каза Скестинин.
Избягваше да погледне Досън в очите, навярно от срам.
— Как са Бариат и Джори?
— Добре, предвид обстоятелствата. Засега са на свобода, макар че личната стража на Палиако ги държи под око, като котки, които наобикалят ято гълъби. Градът не е същият като онзи, който оставих след сватбата.
— Съжалявам — каза Досън. — Планирал бях обновление, което ми изяде главата.
— Не се шегувай с това — каза Скестинин. Този път в гласа му имаше твърдост. — Ще те чуят, а аз рискувам достатъчно със самия факт, че съм тук. Ако разберат, че с теб се майтапим за убийството на принц Астер и лорд-регента, ще си имам сериозни неприятности.
— Извинявай — каза Досън. — Затворнически хумор.
Вратата се отвори и през прага надникна млад мъж, един от извергите, които бяха били Досън първия ден.
— Време е — каза той. — Води го.
Залата за аудиенции се пръскаше по шевовете. Лятната жега още властваше над Камнипол и в тъпканицата въздухът беше толкова спарен, все едно е втора и дори трета употреба. Накараха Досън да седне на пода зад параван от ковано желязо, така че да не го виждат от подиума, където Палиако седеше на трона с регентската тиара на главата си. Астер седеше до него. Лечан, крал на Астерилхолд, беше на колене пред тях, дори възглавничка не му бяха дали за старческите колене. Параванът пречеше на Досън да вижда добре и той проточваше врат ту вляво, ту вдясно, с надежда да различи по-ясно детайлите.
Видя Клара. Стоеше във втората галерия с Бариат и Джори. Добри момчета. Сабиха не беше там. Досън я видя в първата галерия, застанала до майка си. Басрахип, както можеше да се очаква, стоеше встрани, така че Гедер да го вижда, него и указанията му. Досън не знаеше колко от паешките свещеници са паднали жертва на неговите наказателни отряди, но колкото и да бяха, пак бяха малко, щом Басрахип не беше сред тях.
— Наблюдавай свещеника — каза тихо той.
— Какво? — попита Скестинин.
— Когато настъпи моментът, Палиако ще погледне към свещеника за указания. Гледай и ще видиш.
— Стига, Досън. Не можем да говорим тук.
— Няма нужда да говорим. Просто го наблюдавай. Ще видиш онова, което видях аз.
Гедер стана и залата се умълча. Лечан срещна хладнокръвно смръщения му поглед.
— Аз съм Гедер Палиако, лорд-регент на Антеа. Лечан от Астерилхолд, сега ти стоиш пред мен като затворник и враг.
— Така е — каза кралят. Владееше актьорския трик да говори спокойно и точно толкова силно, че гласът му да се чуе в цялата зала.
— Имам само един въпрос, преди да произнеса присъдата ти — каза Палиако. — Знаеше ли за заговора да бъде убит принц Астер, за да се сложи на Разсечения трон човек, верен на Астерилхолд?