— Чух, че са конфискували градското ви имение — каза той. — Искрено съжалявам.
— Е, това можеше да се очаква. Отнеха ни и имението в Остерлингов хребет. Колкото до Калтфел, Досън беше негов барон толкова за кратко, че загубата му е несъществена. Остерлингов хребет ще ми липсва обаче. През зимата е чудесно място.
— Да, помня — каза Исандриан с усмивка. — А за вашето гостоприемство се разказваха легенди. Дори от съперниците на съпруга ви.
— О, най-вече от тях — каза Клара. — Да си мил с приятелите не изисква никакви специални умения.
Думите ѝ разсмяха Исандриан. Добре. Току-виж се съгласил да я изслуша. Говориха за дреболии още няколко минути. В читалнята беше доста топло, но слънцето още не я беше напекло до непоносимост. След час-два и това щеше да стане.
— Признавам, че дойдох тук не само за утеха и съпричастие — каза Клара, — макар да бях сигурна, че ще намеря и двете при вас.
— С какво мога да ви помогна? — попита той.
— Със съпруга ми сте отколешни врагове и враждата ви не е тайна за никого.
— Чак врагове… По-скоро съперници.
— Не. Врагове. А в това да си нечий враг има голяма доза откровеност и няма притворство. Което ви позволява да ми помогнете. Нямам какво да ви предложа в замяна, но ви моля, по възможност, да кажете някоя и друга добра дума за синовете и дъщерите ми. Не официално, разбира се, а във „Великата мечка“ и насаме. Ще съм ви много благодарна.
— Дъщери? Мислех, че имате само една.
— Елисия и Сабиха — уточни Клара.
— А. — Исандриан кимна. Не изглеждаше чак толкова зле с къса коса. Вероятно просто бе трябвало да мине време, та хората да свикнат с новия му вид. Все пак ставаше въпрос само за коса.
— Винаги сте били много любезна с мен, лейди Калиам — каза той. — Дори когато съпругът ви предпочиташе да съм мъртъв. Боя се, че влиянието ми не е и наполовина колкото беше преди, но малкото, което още имам, е на ваше разположение.
— Благодаря ви.
След тази първа среща другите бяха лесни, или ако не лесни, то най-малкото неизбежни. Щом беше намерила сили да се моли на Къртин Исандриан, нищо не би я спряло да отиде със същата молба и при братовчед си Ерин Меер. И при жените, с които се събираха да бродират, и при другите от поетическия кръжец, който лейди Еминг беше организирала, и така из целия град, из целия двор, цял ден.
Този сорт малки неофициални аудиенции не бяха нещо ново за Клара, но досега другите търсеха нея, вместо тя да търси тях. Знаеше как да предложи курабийки и подкрепа без обещания. Формата ѝ беше позната. Единствената промяна беше в ролята, която играеше сега, и в залозите.
Елисия, слава богу, вече се беше отървала от името Калиам. Заслонена в семейството на съпруга си, тя спокойно можеше да се появява в двора, без да рискува позицията си. При Викариан рисковете бяха по-големи, но се беше разминало с малкия дявол — когато избухнаха размириците, момчето не беше в Камнипол. Той беше верен на бог и на кралския клир. И той трябваше да се отрече от баща си, но направеше ли го, щеше да се отърве.
Бариат и Джори бяха в най-голяма опасност от всичките ѝ деца, затова Клара съсредоточи усилията си в тази посока, упорито се отбиваше у всичките си познати, всички, които не биха ѝ затръшнали вратата в лицето. Всички, които я познаваха преди и се бяха възползвали по един или друг начин от връзките и доброто ѝ сърце. Сега беше неин ред да потърси подкрепа, да използва кредита на доверие, който беше натрупала с годините, да го превърне в инструмент. И като всеки нов, нетестван инструмент, понякога той оправдаваше надеждите ѝ, друг път — не. Случваше се да излезе от поредната къща, без да е сигурна дали молбите ѝ са ударили на камък, или тъкмо обратното. Но всичко това нямаше значение, стига децата ѝ да оцелееха.
Дойде време за вечеря и Клара намали темпото, защото в този час на деня не беше удобно да се натрапва неканена в домовете на хората. Спря при едно дюкянче, което предлагаше вчерашни питки с наденица, черна горчица и бира. Посегна отново към лулата си, после си спомни за тютюна и я прибра, като ругаеше под нос. Трябваше да си намери тютюн отнякъде. Както и храна, в този ред на мисли. И подслон, след като гостоприемството на лорд Скестинин стигнеше до неизбежната си кончина. Така де, не можеш да подслониш за вечни времена в дома си жената на предател. Ако Бариат се издигнеше във флота или Джори спечелеше голяма победа на бойното поле, Клара би могла да възвърне отчасти позициите си като майка на уважаван син. Но в обозримо бъдеще беше обречена да остане жената на съпруга си.