От морето излезе млад първокръвен. Брадата му беше сплетена по модата на Кабрал. Очите му бяха яснозелени, лицето — слабо и с остри черти. Копринената му роба лепнеше мокра по тялото и очертаваше биреното му коремче. Приличаше на коте, паднало в бара. Маркъс смуши коня си към него и попита:
— Масео Ринал?
Пиратският капитан вдигна глава и го погледна с красноречиво презрение.
— Теб търсех — каза Маркъс.
Масео Ринал изпсува.
Палатката на Маркъс беше разпъната на върха на хълма. Опънатата по рамките кожа пазеше от вятъра, но не и от мухите. Масео Ринал седеше на една възглавница, увит във вълнено одеяло, и миришеше на сол. Маркъс седеше зад походното си писалище над чиния с наденички и хляб. Под тях, като на сцена, хората на Маркъс разтоварваха кораба, сваляха товара на брега и го качваха във фургоните.
— Зле си подбрал кораба, който да нападнеш — каза Маркъс.
— А ти си подбрал зле човека, когото да нападнеш — отвърна Ринал. Гласът му се оказа по-писклив и слаб от очакваното.
— Преди пет седмици корабът „Гръмовран“ заходил източно от носа. Но така и не стигнал до крайната си цел. Бил нападнат и потопен, но от товара му нямало и следа. Това звучи ли ти познато?
— Аз съм братовчед на краля на Кабрал крал Сефан. Ти и твоите магистрати нямате власт над мен — каза Ринал и вирна брадичка. — Позовавам се на Карседонската спогодба.
Маркъс отхапа от една наденичка и задъвка бавно. Преглътна и каза лениво:
— Капитан Ринал. Погледни ме. Да ти приличам на магистратски меч?
Брадичката си остана вирната, но в очите на младия мъж пробяга сянка на неувереност.
— Работя за Медеанската банка — продължи Маркъс. — „Гръмовран“ беше застрахован при моите работодатели. Когато сте задигнали товара, не сте откраднали от моряците. Не сте откраднали и от търговците, които са го поверили на капитана му. Откраднали сте от нас.
Лицето на пирата посивя.
Коженото платнище се повдигна и Ярдем влезе в палатката. Беше си сложил обиците.
— Казвай — каза Маркъс.
— Товарът съвпада с товарителницата на „Гръмовран“ — каза Ярдем. Беше се намръщил страховито: играеше ролята на агресивен и опасен тралгун. Което сигурно го забавляваше, реши Маркъс. — Ударили сме точно в десетката.
— Добре. Действайте.
Ярдем кимна и излезе. Маркъс пак отхапа от наденичката.
— Моят братовчед — каза Ринал. — Крал Сефан…
— Аз съм Маркъс Уестер.
Ринал се ококори и сякаш потъна по-надълбоко във възглавничката си.
— Значи си чувал за мен — каза Маркъс. — Следователно знаеш, че позоваването на роднини с благородническа кръв едва ли е най-добрата стратегия. Твоята майка е била нисша жрица, която се напила със заточения чичо на един монарх. Това е твоята защита. А аз? Аз съм убивал крале.
— Крале?
— Е, само един, но виждам, че схващаш какво имам предвид.
Ринал се опита да каже нещо, преглътна, после пробва пак:
— Какво ще правиш?
— Ще си върна собствеността или поне онова, което още не си успял да продадеш. Едва ли ще покрие всички загуби, но все пак е нещо.
— Не. Какво ще правиш с мен?
— Тоест ако реша да не те предавам на правосъдието? Все ще стигнем до някакво споразумение, надявам се.
Откъм плажа под тях се чу вик. Десетки гласове се издигнаха в тревога. Маркъс кимна на пленника си и двамата излязоха заедно.
Корабът най-далече от брега гореше. Колона бял дим се издигаше във въздуха, тънки червени пламъци облизваха мачтата. Ринал извика и сякаш в отговор над пламъците се издигна валмо черен дим.
— Спокойно — каза Маркъс. — Подпалили са само един. Засега.
— Ще те убия — каза Ринал, но явно без да си вярва.
Маркъс сложи ръка на рамото му и го побутна назад към палатката.
— Ако те убия или ако опожаря всичките ти кораби — каза Маркъс, — догодина по това време в заливчето ще има друга банда като твоята. И инвестициите на банката отново ще са в опасност. Нещата ще си продължат постарому, а аз пак ще трябва да идвам тук и да водя същия разговор с някой друг.
— Ти го изгори! Изгори ми кораба!
— Съсредоточи се, ако обичаш — каза Маркъс и го натисна да седне на възглавничката. Пиратът стисна главата си с ръце. Маркъс отиде при походното си писалище и извади документа, който му беше подготвила Ситрин. Смятал бе да го пусне отвисоко в скута на пирата, но Ринал изглеждаше така съсипан и бе в такава поза, че вместо това го тикна в лицето му.
— Това е списък на корабите, които отплават от Порте Олива и са застраховани при нас. Ако се наложи да те търся пак, съветвам те да се предадеш по най-бързия начин на магистратите, преди да съм те спипал аз.