Зачуди се как биха могли да преработят текста на бъдещите си договори така, че да защитят стоките, в случай че ги намери някой друг. Сигурно можеше да се направи, но досега никой не беше включвал такава клауза в застрахователните договори. Трябваше да попита магистратите за мнение по въпроса. Ако всички потвърдяха, че Пик греши и банката наистина има право върху целия възвърнат товар, тогава банката би могла да предложи много добри условия по договора. Ако имаше шанс договорът да бъде изпълнен, то пълно покритие върху десет процента от стойността изглеждаше съвсем разумно…
Постепенно се унесе, виното и финансовите сметки се смесиха приспивно с шепота на тревата. Даде си сметка, че от известно време очите ѝ са затворени, при това без да полага съзнателно усилие за това. Затвори опипом меха, обърна се на другата страна и усети как тялото ѝ бавно се слива с отъпкания треволяк. Още няколко дни до Сара сюр мер. После корабът. И после Карс. Оставаше да измисли как да убеди големите шефове, че е крайно време да си приберат Пик Устерзал, да я метнат в някой кладенец, а банката да оставят на нея.
Досън
Армията напусна Камнипол седмица след отрязаните ръце на лорд Ашфорт. Малка войска, поради липса на време. Двайсет рицари с техните оръженосци. Четиристотин пешаци, повечето селяни, мобилизирани по средата на сеитбата. Двайсетина професионални войници и пет пъти по толкова, които поне веднъж в живота си бяха стъпвали на бойно поле. Останалите бяха пълни новаци. Броните им не приличаха на нищо, мечовете, копията и лъковете бяха събирали прах по тавани и мазета с надеждата никога да не потрябват. Потеглиха в поход още преди вестта за мащабната мобилизация да е стигнала до всички краища на кралството. Щеше да мине още месец преди втората, по-голяма войска да се събере от южните графства и от границата със Саракал на запад. По предварителни преценки империята можеше да мобилизира шестхилядна армия, без да опразни съвсем нивите и да обрече народа си на масов глад идната пролет.
Но това беше за по-късно. Сега рицарите препускаха по широкия нефритов път, а каруците с храна и фураж трополяха след тях. Зад гърба им Камнипол се смаляваше, скоро дори Кралски шпил се превърна в неясно петно на хоризонта. А в челото на колоната лорд-маршал Досън Калиам яздеше рамо до рамо със своя син Джори, яздеше бързо, сякаш да повлече армията след себе си с личен пример и със силата на волята си.
Погледнат на картата, Астерилхолд беше само широка ивица земя, която делеше имперска Антеа от Северобреж, притиснат между двете големи северни кралства като оръженосец между двама рицари. Крайбрежната му ивица беше малка. Имаше само два големи града — Калтфел и Асинпорт. Отбраната му беше по-сериозна, отколкото се виждаше на картата. На юг река Сият се вливаше в морето през обширен заблатен район, подхранван от планинския отток по цялата южна граница на кралството. Нашествие през Сухата пуст би било трудно и времеемко. От запад — мочурища и болести. Река Сият беше плавателна в най-северния си участък, но останалото беше кално, студено, дълбоко и пълно с въртопи. Единственият антийски град, който беше въставал срещу Разсечения трон през последните двайсетина години, беше Анинфорт, клекнал на речния бряг, отровен от въздуха на Астерилхолд и приютяващ хора, верни и на двете кралства.
Досън беше изучавал войните на малките крале и разделението на Антеа, преди тя да се превърне в империя, и знаеше, че разликата между бърз конфликт и продължителна кървава война се крие в моста Сереф.
На един ден езда от Калтфел панделката на драконовия път прехвърляше реката над опасни бързеи. Според легендата пътят бил построен преди да се появи реката, навремето пресичал широка равнина, но хилядолетната ерозия на терена го превърнала в мост. Гарнизонни фортове имаше и на двата му бряга, стърчаха и се зъбеха един на друг през водата. Кралството, което овладееше двата форта, щеше да спечели войната, и планът на Досън беше да придвижи достатъчно голяма войска до моста и да превземе форта на другия бряг, преди крал Лечан да се е съвзел от неочаквания подарък на Гедер Палиако. И най-добре организираната атака през моста щеше да е кръвопролитна, но дори да загубеше петстотин мъже за един следобед, това щеше да му спести пет хиляди мъртви в тресавища и обсади, на кораби и по брегове за няколко години напред.