Мигът застина върху ръба на острие. Вярно беше, че бе изминала целия този път, за да се озове тук, да говори с човека в центъра на гигантския лабиринт от власт и пари и да го спечели на своя страна. Представяла си бе предпазлив разговор с добре възпитан човек, наполовина шеговитите и наполовина сериозни въпроси, които помнеше от беседите си с магистър Иманиел. Представяла си бе как постепенно ще остави у него добро впечатление, докато разговарят в продължение на часове. Вместо това стоеше преди един полугол и болен мъж, а централният въпрос лежеше на пода помежду им като счупена играчка.
Моментът се проточи и Ситрин усети как единствената ѝ възможност се изплъзва безвъзвратно. Излагаше се пред човека, когото се беше надявала да впечатли. А после някъде от прашните кьошета на ума ѝ прозвуча стар глас. Кари, актрисата, която ѝ бе помогнала да влезе в ролята на банкерка, на голяма, независима, силна жена. „Жената, на която се преструваш — прошепна въображаемата Кари, — какво би казала тя?“
Ситрин събра смелост и вдигна брадичка.
— Дойдох да ви кажа, че вашата нотариуска има куража на полска мишка и такта на скално свлачище. След това смятам да ви очаровам достатъчно, за да ми отпуснете още пари и по-голяма свобода да ги използвам. — Гласът ѝ прозвуча твърдо, макар и леко разръфан по краищата. — Как се справям засега?
Мълчание. Дори хитрецът спря да каканиже. А после Коме Медеан, сърцето и душата на Медеанската банка, избухна в гръмогласен смях и Ситрин си спомни да диша.
— Донесете ѝ стол и ми дайте тези доклади — каза той.
Ситрин сложи в ръката му запечатаните тефтери.
Коме Медеан — беше по-едър, отколкото ѝ се бе сторил в началото — счупи печатите, отвори тефтерите и плъзна поглед по шифрования текст. Четеше го с такава лекота, сякаш беше написан с обикновени букви.
— Добре, магистра. Да видим как се справяте. Досега.
Гедер
Като малък, а и по-късно, в младежките си години, Гедер си беше представял какво ли би било да е крал. По онова време мечтите му бяха съвсем безобидни. Ако е крал, ще свие сармите на мъже като Алан Клин. Ако е крал, ще направи така, че библиотеките в Камнипол, в цяла Антеа, да са пълни с книги и да се поддържат добре. Ако е крал, ще вкарва в леглото си всяка жена, която поиска, и никой няма да му се присмива, да го отхвърля или да коментира шкембето му. Бяха от онези мечти, които един млад мъж може да лелее спокойно, без никакъв риск един ден те да се сбъднат в реалния живот.
Само дето в неговия случай се бяха сбъднали.
Сега Гедер се будеше сутрин в компанията на десетина слуги около постелята си. Следваше ритуалното унижение на къпането и обличането. Гедер разбираше, че всичко това е символ на новопридобитата му власт. Лорд-регентът на Антеа не се обличаше сам, не се бръснеше сам, не стягаше сам връзките на ботушите си. Търпеше да го вдигат от леглото, да му събличат нощната риза и да стои прав и гол, докато други мъже му нахлузват чисто бельо. Немислимо беше да се изкъпе без помощта на личната си прислуга. Е, сигурно би могъл да го направи, но за целта трябваше да ги изгони, а това на свой ред би означавало, че се притеснява от голотата си. Признаеше ли го веднъж, значи признаваше, че се е срамувал и досега, всеки път, когато се е събличал пред погледите на прислугата.
Трябвало бе да ги отпрати още първия път, но тогава не знаеше, а сега беше твърде късно. Попаднал беше в капана на стара своя грешка, която го обричаше да търпи това унижение и занапред.
Колкото до момчешките му мечти как ще каже на жена да легне с него… по-скоро би умрял. Защото извън всякакво съмнение щеше да има поне един слуга, който да слухти дискретно през цялото време. Дори да знаеше как да повдигне този въпрос пред някоя жена, мисълта, че интимностите им ще станат достояние на прислугата и повод за коментари, беше непоносима.
След като изтърпеше сутрешните мъки обаче идваше ред на закуската, а тя неизменно беше великолепна. После Гедер се затваряше в личната си библиотека, четеше стари книги и работеше върху преводите си. Или отиваше при Астер и двамата заедно тормозеха частните учители на момчето. С времето многобройната прислуга спря да му прави впечатление и той започна да я възприема повече като част от мебелировката, отколкото като банда зяпачи, дошли да се присмиват тайно на жалкия му моноспектакъл.
Самият Кралски шпил обаче продължаваше да го изумява. И преди беше идвал по един или друг повод в двореца, влизал бе в повечето му големи зали, но сега, когато живееше тук, Кралски шпил не приличаше толкова на сграда, колкото на гигантски термитник, излязъл сякаш от детска приказка на южняри. Стените бяха солидни само на пръв поглед. Повечето криеха тесни слугински коридори и тайни проходи със сложен маршрут — от мазетата например до някоя голяма частна баня с тъмносини плочки и гореща вода, изливаща се от пролуки високо в стената. Дупки за подслушване имаше безброй — под пейки, скрити в арки, изобщо навсякъде, където можеше да се скрие подслушвач. Имаше дори цяла стая, построена като голям подемник, която да качва краля и неговите гости до най-високите етажи на двореца, вместо слугите да ги носят дотам. Въздухът в целия дворец беше парфюмиран. Пълно беше с музиканти, готови да засвирят по знак на краля, или в случая на Гедер — по знак на лорд-регента. Постоянно имаше чувството, че живее в нечия чужда представа за това какъв трябва да е Гедер Палиако, и това го изправяше на нокти. Освен, разбира се, когато Басрахип беше с него. Присъствието на свещеника му вдъхваше увереност.