— Няма съществена промяна, милорд — каза лорд Даскелин и тръгна през военната зала.
Подът на залата — беше колкото дуелистко игрище — служеше за основа на макет от камъни и пръст, който повтаряше релефа на Астерилхолд и Западна Антеа. Писалището на Гедер беше преместено до стената, там, където се падаше Камнипол. Малко стъпало надолу представляваше носа, върху който се намираше столицата. Планините, делящи Астерилхолд от Сухата пуст, бяха високи почти до коляното на Гедер. Северното крайбрежие беше очертано с малки сини мъниста, разсипани по пода чак до околните стени, които символизираха края на света.
Канл Даскелин прекрачи равнината на Астерилхолд и голямото струпване на армии, които си играеха на криеница в тресавищата на юг, после река Сият и войската при моста Сереф. Единствените промени спрямо предишния ден бяха позициите на корабите в морето от мъниста, а от тях само четири имаха някакво стратегическо значение.
— Добро утро, милорд — каза Басрахип.
— Преподобни — отвърна Даскелин и с това, по взаимно мълчаливо съгласие, разговорът им приключи.
— Нямам вести от лорд Калиам — каза Гедер. — Не е изключено на юг да са настанали промени.
— Възможно е — каза Даскелин неутрално. Въпреки това си пролича, че според него възможните промени не са настъпили.
Гедер се дразнеше от малодушието в собствения си тон, но Канл Даскелин беше високопоставен велможа още от времето на крал Симеон, възнаграден от него с много титли, сред тях и протектор на Северобреж. В целия съзнателен живот на Гедер мъже като Даскелин, Баниен, Исандриан и Маас символизираха кралския двор, бяха най-ярките звезди в него. Сега, когато той беше лорд-регент, Даскелин му отдаваше нужното почитание и все пак в негово присъствие Гедер се чувстваше прекалено млад и прекалено неопитен. А фактът, че го беше повикал от бойното поле и се готвеше отново да го отпрати, само засилваше смущението му.
— Мислех си — каза Гедер, стана от писалището и направи няколко предпазливи крачки, за да не смачка собствената си войска, спряла на стан близо до моста Сереф, — дали да не построим втори мост. Четох едно есе за Коорт Махби, третия регос на Боржа. Та той имал подвижен мост, чиито подпори били закрепени върху лодки. Идеята била войската му да придвижва моста по течението на реката, после да го обърне напреки и да закрепи подпорите на двата бряга. И така го местел колкото пъти иска. Ако направим такъв мост, бихме могли да пресечем реката ето тук. — Наведе се и докосна пода при един завой на Сият. — Наблизо няма свестни пътища, но дори ако цепим напряко, през равнината, пак ще ни отнеме най-много три дни до Калтфел.
— Интересна идея — каза Даскелин. — Но все още стои въпросът как да прекараме достатъчно хора на другия бряг. Ако Калиам ни беше подсигурил и двете страни на Сереф, щяхме да имаме безопасно място, където да дебаркират войските ни. Подвижен мост? Ако не е достатъчно широк, за да прехвърлим много хора за кратко време, две дузини стрелци могат да избият цялата ни армия, докато се точи през реката.
— Но Калиам казва, че не могат да навлязат в тресавищата — изтъкна Гедер.
— И е прав. Причината Астерилхолд и Антеа да се разделят след края на Върховните крале е била именно река Сият, пълноводните планински притоци и калта.
Гедер се изкашля.
— Точно затова искам вие да отидете в Северобреж. — Сега вече Даскелин вдигна очи да го погледне. На Гедер му се стори, че зърва на лицето му задоволство. — Пътят между планините тук и тук е труден и има стотици малки фортове и гарнизони, но ако крал Трациан бъде убеден да придвижи войска към границата, Астерилхолд ще се види принуден да изтегли свои войски от юг, за да защити западната си граница. Нали?