Даскелин направи няколко крачки, спря при Елисианските полета и погледна назад. Поглади с длан брадичката си и каза:
— Възможно е, да.
Гедер погледна към Басрахип и той му кимна.
— Дори не е необходимо войските му да минават границата — продължи Гедер облекчено. — Ако просто ги струпа там, уж смята да нахлуе в Астерилхолд…
— Споделили ли сте тази своя идея с лорд-маршала?
— Не. Защо? Трябва ли?
Даскелин сви рамене.
— Досън не обича да замесва други кралства в делата на Антеа. Изглежда, смята търсенето на съюзници за проява на слабост. Иначе, да, аз наистина имам приятели и контакти в Северобреж. В двора и извън него. Не съм сигурен какво е положението там понастоящем, но лесно мога да разбера. Къде е Баниен?
— Лорд Баниен държи Анинфорт — отвърна Гедер. — Калиам смяташе, че не е изключено да избухне нов бунт там. Синовете му са с голямата армия. Вие кога можете да тръгнете?
— Когато кажете.
— Значи утре — каза Гедер. — Пратих вест на лорд Скестинин. Той ще ви отдели кораб, който да ви закара, стига Асинпорт да не е разкъсал блокадата. Но според Скестинин това е малко вероятно.
— Ще направя всичко по силите си — каза Даскелин с лек и отривист поклон. Сетне се поколеба. — Не искам да бъда груб, но… Може ли да попитам нещо за южния фронт?
— Да?
— Чух, че Алан Клин е на бойното поле. На самата предна линия всъщност.
Гедер сви рамене.
— Надяваме се да подмамим врага в открито сражение. Реших, че ще е любезно да дам на Клин възможност да изчисти поне донякъде името си. Вие не смятате ли така?
— Несъмнено, милорд — отвърна Даскелин и отново сведе глава в поклон. — Разбирам.
Щом Даскелин излезе, Гедер се обърна към свещеника.
— Е?
Басрахип наклони глава.
— Принце?
— Истина ли е?
— Да, той разбира — отвърна спокойно свещеникът.
— Какво разбира?
— Не каза, принце.
— А одобрява ли?
— Не каза — повтори Басрахип и разпери ръце, сякаш предлагаше на Гедер празния въздух. — Живият глас дава информация единствено за казаното. Ако искате да научите за тези неща, трябва да го попитате. И тогава ще разберем.
Гедер отиде при малкия макет на Калтфел и клекна до него. Толкова кратко разстояние. Една крачка оттук и щеше да се озове при войската на Калиам. Прииска му се да стъпи върху макета, да размаже непокорните му стени, улици, сгради. Да ги направи на пух и прах. Де да можеше да го направи и на истинския град. Дълбок звук стигна до съзнанието му — Басрахип се смееше.
— Какво?
— Принце…
— Регент съм — поправи го раздразнено Гедер. — Регент е повече от принц.
— Милорд регент — каза Басрахип. — Приятелю. Вашите хора са странни. Искат да направят нещо навън, в широкия свят, а се затварят тук с малки играчки.
Стана, приближи се до моста Сереф и седна до него. Взе фигурката на конника, който представляваше лорд Каут, барона на Даник, и се обърна към нея:
— Защо се сражаваш, малко войниче? А? Какво се надяваш да постигнеш? Какво ти казва сърцето? — Престори се, че слуша. Или пък наистина чуваше, а само се преструваше, че се преструва. Вдигна развеселен поглед към Гедер. — Не казва.
— И какво? Да отида на фронта лично? — попита Гедер. — Този макет ми позволява да следя нещата на всички фронтове. Така де, от пръв поглед разбирам, да речем, че продоволствените маршрути на юг са станали прекалено дълги. Ето, вижда се с просто око.
— Не, не се вижда. Всичко това не е истинско. Виждате, че тази играчка е далече от другата, много далече, нали така? И вярвате, че това ви дава полезна информация. Вижте обаче.
Басрахип се пресегна и премести напред една от южните войски.
— Сега продоволствието ще пристига навреме, нали?
— Не! — каза Гедер. — Не може да преместиш нещо тук и то да се премести там, в истинския свят.
— Така е, не може — съгласи се Басрахип. — Защото този ваш макет е празен. Той е символ без душа. Също като докладите, които ви пращат. Думите са хартия. Празни. Как изобщо ще спечелите битка с хора, които използват хартия и играчки?
— По-добра идея имаш ли? — попита Гедер. Въпросът трябваше да прозвучи саркастично, да носи в себе си „нямаш, разбира се“, но дълбоко в себе си Гедер искрено се надяваше свещеникът да отговори с „да“.
— Да — каза Басрахип. — Да видим. Този мост… не малката играчка, а истинският мост, който според всинца ви е ключът към победата. Ще го приемете ли, ако ви го дам? Ще го приемете ли от мен?
— Аз не… не знам за какво говориш.