Клара седна на канапето, Исандриан седна срещу нея с лакти на коленете и преплетени пръсти. Изглеждаше уморен до смърт.
— Двамата със съпруга ви неведнъж сме имали противоречия — каза той. — Но никога не съм се съмнявал, че той е човек на честта и верен на короната и кралството.
— Верен до смърт — каза Клара.
— А синовете ви са сред най-обещаващите млади мъже в двора. Викариан се учи отлично и отзивите за него са чудесни. Бариат, а отскоро и Джори, са свързани с лорд Скестинин. Освен това мнозина вярват, че Джори е най-близкият приятел на регента.
Исандриан преглътна. Клара скръсти ръце.
— Заради онова, което сполетя Фелдин Маас ли? — попита тя. — Вас никой не ви е обвинявал в държавна измяна, милорд. За разлика от него. А и дворът не е толкова голям. Всички сме свързани по един или друг начин. Бедната Фелиа ми беше братовчедка, но едва ли някой смята, че поради този факт и ние сме били забъркани в предателството на Маас.
— Ще прощавате, но… Вие и Фелиа Маас изиграхте основна роля за разкриването на заговора. Както и лорд-регентът Гедер Палиако. Аз нямах късмета да участвам в онези събития.
— Не мисля, че да видиш как братовчедка ти пада убита от ръката на собствения си съпруг попада в графата на добрия късмет — каза хладно Клара.
— Моля да ме извините. Изразих се зле. Исках да кажа, че вашата лоялност към короната беше демонстрирана по един безспорен начин. А аз, аз едва впоследствие разбрах колко далеч е стигнал заговорът на Маас. Но думите ми не струват много, защото са само думи, неподкрепени от действия. Би могъл да ги изрече както лоялист, така и предател.
Аргументът беше добър, но не изискваше коментар от страна на Клара, затова тя запази мълчание. Мигът се проточи.
— По онова време бях приятел и със сър Алан Клин — каза Исандриан. — Сега той служи под командването на вашия съпруг. А мен не ме повикаха. Чудех се… чудех се дали не бихте попитали защо ме оставиха тук, вместо да…
— Доста удобен момент сте избрали да питате защо не сте на бойното поле — каза Клара. — Щеше да е по-правдоподобно, ако бяха повдигнали въпроса по-рано, когато победата не беше толкова сигурна.
— Няколко пъти писах на лорд-регента — каза Исандриан. — Но той още не ми е отговорил.
— Разбирам.
— Със съпруга ви сме имали дълбоки противоречия по някои въпроси, но и двамата винаги сме били верни на Разсечения трон — каза Исандриан. — Не съм искал да въвличам Астерилхолд в конфликта, така както той не е ухажвал Северобреж. И също като него, не съм бил сам. А сега…
— Смятате, че на сър Алан Клин е дадена възможност да изчисти името си, а вас ви държат в Камнипол — довърши вместо него Клара.
— Да.
— За това не знам нищо. Не участвам във вземането на тези решения, нито ги обсъждам с Досън.
— Ако бихте могли да попитате… Само това, да попитате…
— Очаквате да разпитвам съпруга си заради вас? — попита Клара с усмивка. — Да събера информация и да ви я докладвам? Абсурд.
Исандриан пребледня, после се усмихна жално.
— Така казано, звучи много по-задължаващо, отколкото е.
— Не, просто виждам същото нещо, но от друг ъгъл — възрази тя. — Ще кажа на съпруга си, че сте идвали и какво сме си говорили. Ще му кажа, че по моя преценка сте бил искрен, защото наистина ми изглеждате искрен. И ако той прецени да ви повика за разговор, няма да възразя.
— Не бих могъл да моля за повече от това, баронесо.
— О, бихте могли — каза тя. — Но няма да го получите. А сега ще ви помоля да си вървите. Имам скъпи гости.
Исандриан буквално скочи на крака и я погледна извинително и с притеснение.
— Не знаех, милейди, иначе не бих се натрапил. Явно ви дължа дори по-голяма благодарност. Ако някога мога да ви услужа с нещо, само кажете.
— Лорд Исандриан? — каза тя. Той спря на път към вратата. — Моят съпруг ви мрази, но също така ви уважава. Такова положение не е от най-лошите.
Исандриан кимна сериозно и излезе, а Клара бавно тръгна към градината. От писмата на Досън беше останала с впечатлението, че сър Алан Клин не се радва особено на възможността да изчисти името си. Нещо повече, Палиако явно бе направил и невъзможното да му стъжни живота. Чудеше се дали да пише на Досън за разговора си с Исандриан, или да почака, докато той се прибере.
Елисия и гувернантката още бяха при езерцето, чуваха се плискане и весели викове. Сабиха седеше сама на масата и държеше лулата на Клара.
— Къде я намери? — попита Клара и взе малката глинена лула от ръката ѝ. Беше добре натъпкана с тютюн, готова за ползване.