— Регентът е непредсказуем — отвърна Чана. — А Даскелин не го харесва.
— По-скоро се страхува от него — каза Парин Кларк.
— Мислиш ли? — попита Лауро. — На мен ми се стори, че се изказа благоприятно за него.
— Не. — Ситрин поклати глава. — Страх го е. Имаше и още нещо, но не успях да го уловя докрай. Стори ми се притеснен заради войната. А уж я печелят. Защо тогава ще е притеснен?
Беше зловещо. Беше прекарала цялото си детство около друга маса и в компанията на други хора — магистър Иманиел, Кам и Безел, — но разговорите бяха същите. Анализ, дебати, спорове. Дисекция. Сега беше на непознато място, с непознати хора, а се чувстваше у дома си. Зловещо.
— Или се бои, че войната ще се проточи, или очаква властовият баланс в двора да се промени след победата — каза Чана. — Забелязахте ли как се изнерви, когато се пошегувах, че регентът още не е женен?
— Смяташ, че може би подготвят политически брак с Астерилхолд? — каза Коме. — С цел обединение на двете кралства?
— Мисля, че самият той подозира нещо такова и то не му харесва — каза Чана. — Даскелин има ли дъщеря?
— Има — отвърна Парин. — И на подходящата възраст при това.
— В такъв случай… — каза Чана, сякаш това решаваше въпроса.
— Не съм сигурен — каза Коме. — Мисля, че има и нещо друго. Какво знаем за съюзниците на Палиако?
— Много малко — отвърна Парин. — Има репутация на учен. А отскоро и на силно религиозен човек.
— Религиозен казваш? Това може да е важно. Крал Трациан би трябвало да прати някого там. Цяла група дори — каза Коме. — Да прослушат двора. Войната приключи по най-благоприятния за Антеа начин. Полезно е да се знае дали този Палиако не се е настървил. Ако кампанията не свърши с Астерилхолд, на мнозина сметките ще излязат криви.
— Ще говоря с негово величество — каза Парин Кларк. — Вярвам, че той е на същото мнение. Нищо официално, естествено. Не посланик или пратеничество. По-скоро неколцина изтъкнати велможи от двора. Или влиятелни търговци.
— Тоест ти — каза Лауро малко ядосано.
— Тоест аз — отвърна Парин Кларк. — Имам познати в Антеа, с които би било добре да се видя. Може да узная нещо интересно и от тях.
Ситрин усети, че кима в съгласие, но умът ѝ беше другаде. Изпитото вино я объркваше, но не толкова, че да замъглява мислите ѝ. Спомни си какво беше казал Парин Кларк: „Липсва ви опит. Не го приемайте като критика, защото не е. Обикновено наблюдение, и вярно.“ Сякаш истината не можеше да е критична. Нещо се размърда в главата ѝ. Моментът не беше подходящ за арогантност. Беше идеалният момент да мисли широко. И да действа. Изкашля се тихичко и вдигна ръка като ученичка, която иска да привлече вниманието на учителя. Коме Медеан ѝ кимна.
— С ваше позволение, сър — каза Ситрин, — когато групата тръгне за Камнипол, бих искала и аз да отида с тях.
Гедер
Кралски шпил гъмжеше като мравуняк. Прислуга, работници и търговци щъкаха из свещените зали и градини с по-бърза стъпка и по-силни гласове. Сякаш всеки миг можеха да подхванат песен или да се сбият. И не само в Кралски шпил беше така. Когато Гедер отидеше на банкет или на бал, усещаше същото. Целият двор вибрираше с дива, едвам сдържана енергия. Целият Камнипол. Всички се готвеха за празненствата, когато крал Лечан от Астерилхолд обявеше капитулация пред лорд-маршал Калиам и кратката, но решителна война, продължила няма и половин сезон, приключеше с победа на Разсечения трон.
Всичко това страшно изнервяше Гедер. Разбира се, и той чакаше с нетърпение предстоящата победа. Всеки ден пристигаха куриери и новините бяха добри — Калиам и антийските войски настъпвали упорито към Калтфел. Пак според докладите врагът бил деморализиран и отстъпвал. Свещениците на паешката богиня били много полезни. Бойният дух бил висок, а трима вражески командири вече поискали да се предадат и били взети в плен. От писмата на Досън Калиам Гедер беше останал с впечатлението, че между него и свещениците има известни търкания, но нищо сериозно. А и Досън си падаше малко високомерен, така че проблемът едва ли беше съществен.
Не, друго го притесняваше — дреболия уж, но го притесняваше. Все по-често виждаше хора с ярки дрехи, виждаше слугите да режат цветна хартия на малки ленти, като онези, които хората хвърляха от високите прозорци на празник. Знаеше, че ще има празненства по случай края на войната и че всички трябва да се подготвят за тях. Градът му приличаше на напъпило ярко цвете, което само чака подходящия миг да се разтвори. И все пак да се готвиш толкова енергично за празненствата по случай победа, която още не е спечелена, му се струваше нередно, беше като да дърпаш дявола за опашката. Ентусиазмът на прислугата го дразнеше, но двойно повече го притесняваха сериозните дискусии на тема какво да се прави след като Астерилхолд обяви капитулация.