— Може ли да я взема за няколко дни? Ще ми се да я сравня с моята.
Лицето на синая застина, пръстите му се размърдаха безсилно.
— Разбира се, милорд — каза той. — За мен ще е чест.
— Благодаря — каза Гедер. — Ще ви я върна. Засега ще я прибера при моите книги, ако нямате нищо против.
— Не, разбира се — отвърна учителят.
— Значи ли това, че може да се занимаваме с нещо друго? — попита обнадеждено Астер, докато Гедер излизаше от стаята.
Вървеше с разтворената книга в ръце, пръстът му се плъзгаше по редовете. Топла искра на вълнение припламна в гърдите му. Не беше виждал този превод, а оригиналният текст май беше по-пълен от онзи, с който беше работил той.
„Целта на войната е мир. Глупавият военачалник води своята войска в битка, за да спечели победа, и самата му природа ще го принуди да се върне към нова битка. Умният военачалник води войската си в битка, за да затвърди победата, и природата на света ще го принуди да потърси нова битка. Мъдрият военачалник води войската си в битка, за да промени формата на света, и така създава място, което няма нужда от него.“
Изобщо не беше като копието на Гедер. Не помнеше да е срещал този пасаж в него. Тока не използваше често думата мъдър, а когато я използваше, обикновено го правеше във връзка със свещеничеството. Гедер се зачуди дали в оригиналния текст не е имало дискусия за свещеници-воини, извадена от някой по-късен преводач.
— А — каза Басрахип. — Пак слушаме празни гласове, принц Гедер?
Висшият свещеник седеше на тапицирана пейка в главната стая.
— Обичам книгите — каза Гедер.
— Някои са хубавки, но и те са играчки. Не значат нищо.
— Е — каза Гедер, затвори книгата и я остави настрана, — по този въпрос явно няма да постигнем съгласие.
— Засега — съгласи се Басрахип.
Гедер седна до прозореца. Следобедното слънце напече ръката му.
— Какво откри?
Нищо изненадващо, оказа се. Дворът бил убеден в предстоящата победа и смятал, че заслугата е на Гедер и на неговия съюзник и някогашен наставник Досън Калиам. Имало разнообразни мнения как да се действа с победения им съсед, но господата спорели по джентълменски, а не се карали като каруцари. Подробностите бяха по-интересни. Един настоявал да изчакат, докато барон Воденблат се върне от Северобреж. Друг смятал, че бракът на принц Астер и астерилхолдската принцеса Лизбет трябва да бъде уреден веднага щом пристигне искането за мир. Гедер можело да проточи войната достатъчно дълго, за да съсипе нивите, мелниците и корабостроителниците на врага, или да ги запази, за да ги използват в идните години двете обединени кралства.
Говориха с часове, докато слънцето се хлъзгаше на запад и бавно завличаше Камнипол в червената светлина на залеза, в сивия здрач и после в мрака. Луната още не беше изгряла и звездите грееха ярки във високото лятно небе. Накрая Гедер се оттегли в спалнята си, където непознати мъже го съблякоха, напудриха го и го сложиха да легне под тънки пролетни завивки. Докато се унасяше, се сети, че е забравил книгата на учителя. Добре би било да почете малко преди сън. Вече почти не му оставаше време за четене…
Утрото дойде ясно и студено. Гедер полежа малко в леглото, загледан в слънчевите лъчи, които се изливаха на снопове през прозореца. Последва ритуалното унижение, след това Гедер отиде в кралската семейна трапезария. Басрахип вече беше там, Астер също. Двамата си говореха, Басрахип се усмихваше, а Астер се смееше с глас. Гедер седна на масата. Млада слугиня му сервира печена патешка кълка, варени круши, черно хлебче и подсладено с мед кафе, толкова гъсто и силно, че утайката беше като кал по дъното на чашата.
— Нещо смешно ли изпуснах? — попита Гедер.
— Преподобният Басрахип имитира хората от двора — каза Астер.
— И как се справя?
— Никак — каза Астер и пак се разсмя. — Изобщо не го бива.
Басрахип се усмихна и каза:
— Не умея да се правя на друг. Не съм такъв.
— И слава богу — каза Гедер и отхапа от кълката. Беше сочна, добре осолена и изобщо чудесен начин да започнеш деня. — Мислех за условията по мирния договор с Астерилхолд. Имам идея какво трябва да направим.
Свещеникът и момчето забравиха шегите и го погледнаха сериозно. Гедер отпи бавно от кафето. Приятно му беше да го чакат със затаен дъх. Може би по-приятно, отколкото беше редно.
— Едва ли ще е разумно да приемем репарации, а да оставим контрола върху Астерилхолд в техни ръце. Така само ще ги настроим допълнително срещу себе си, а това е глупаво.