— Какво ти каза чичо ми? — предпазливо попитах аз.
— О. — Моли тежко преглътна и като че ли избърса сълзите си в ризата ми. — Само каквото трябваше да очаквам от него. Когато дойде за пръв път, се държа студено. Смяташе ме за… уличница. Строго ме предупреди, че кралят няма да търпи повече скандали. Попита дали съм бременна. Ядосах се, разбира се. Казах му, че това не е възможно. Че с теб никога не сме… — Тя замълча и усетих срама й, че някой изобщо може да й зададе такъв въпрос. — После ме попита какво според мен заслужавам като обезщетение за твоите измами.
Думата се заби в корема ми като кама. Кипях, ала се насилих да запазя мълчание, за да я оставя да продължи.
— Отговорих му, че не очаквам нищо. Че съм се мамила сама. И тогава той ми предложи пари. За да си ида. И никога да не говоря за теб. Нито за случилото се помежду ни.
Гласът й ставаше все по-висок. Мъчеше се да запази спокойствие.
— Предложи ми достатъчно, за да отворя дюкян. Ядосах се. Казах му, че никой не може да ми плати, за да престана да обичам. Че ако парите могат да променят чувствата ми, значи наистина съм уличница. Той много се ядоса, но си тръгна. — Моли изведнъж изхлипа, сетне се вцепени. Леко плъзнах ръце по раменете й и усетих напрежението й. Погалих я по косата — по-мека от конска грива и по-лъскава. Тя мълчеше.
— Славен е измамник — чух се да казвам. — Опитва се да ме нарани, като те прогони. Да ме опозори, като нарани теб. — Поклатих глава, като се удивлявах на глупостта си. — Трябваше да го предвидя. Мислех само, че може да пуска клюки за теб. Или да ти навреди физически. Но Бърич е прав. Славен няма морал, не спазва никакви правила.
— Отначало се държеше студено. Но никога грубо. Идвал като пратеник на краля, за да предотврати скандала, така каза. Опитваше се да избегне приказките, не да ги предизвика. По-късно, след като няколко пъти бяхме разговаряли, каза, че съжалявал за неприятностите ми и че щял да съобщи на краля, че вината не била моя. Дори купи свещи от мен и разгласи на други, че продавам. Струва ми се, че се опитваше да помогне, Фицрицарин. Поне по свой начин.
Фактът, че тя защитаваше Славен, ме прониза по-дълбоко от всяка обида или укор, които можеше да ми отправи. Пръстите ми се оплетоха в меката й коса и аз внимателно ги освободих. Славен. През седмиците, през които я бях избягвал и не бях разговарял с нея, за да не предизвикам скандал. Бях я оставил сама, за да може Славен да ме замести. Не да я ухажва, не, но я беше спечелил с отработения си чар и заучени думи. Малко по малко ме бе очернял пред нея, докато аз не бях присъствал, за да се защитя. Беше се преструвал на неин съюзник, а мен бе представил за незрял младеж и безразсъден негодник. Прехапах си езика, за да не кажа нещо повече за него. Само щях да заприличам на глупаво ядосано момче.
— Някога споменавала ли си за посещенията на Славен пред Търпение или Лейси? Те какво ти казаха за него?
Моли поклати глава и движението разнесе уханието на косата й.
— Принцът ме предупреди да не казвам на никого. „Жените лесно си развързват езиците“, рече ми той, и е прав. Не биваше да го признавам дори на теб. Славен каза, че Търпение и Лейси повече щели да ме уважават, ако изглеждало, че сама съм стигнала до това решение. Каза ми също… че ти няма да искаш да ме оставиш… ако смяташ, че решението идвало от него. Трябвало да си мислиш, че сама съм те напуснала.
— Добре ме познава — признах аз.
— Не биваше да ти казвам — промълви Моли и ме погледна в очите. — Не зная защо го направих.
Очите и косата й имаха цвят на гора.
— Може би защото не искаш да те оставя?
— Трябва — отвърна Моли. — И двамата знаем, че за нас няма бъдеще.
За миг се възцари мълчание. Огънят тихо пращеше. Не помръдвахме. Ала аз някак си се прехвърлих на друго място, където мъчително съзнавах всяко нейно ухание и докосване. Очите й, ароматът на билки, който се носеше от кожата й, и косата й бяха едно с топлината и гъвкавостта на тялото й под меката нощница. Усетих я така, сякаш неочаквано пред очите ми бе разцъфнал цвят. Забравих всички, грижи, всички мисли. Зная, че се разтреперих, защото Моли постави ръце на раменете ми и ги стисна, за да ме успокои. От дланите й по тялото ми се разля топлина. Вгледах се в очите й и се удивих на онова, което видях в тях.
Тя ме целуна.
Това просто действие, приближаването на устните й към моите, подейства като отваряне на шлюз. Последвалото бе плавно продължение на целувката. Не се замислихме за благоразумието или моралността, изобщо не се поколебахме. Разрешението, което си дадохме един на друг, беше абсолютно. Навлязохме в това ново пространство и не мога да си представя по-дълбоко сливане от онова, което ни донесе взаимното ни удивление. До тази нощ и двамата бяхме останали девствени, неограничавани от очаквания или спомени за други. Аз нямах повече право над нея, колкото тя над мен. Ала давах и взимах, и се кълна, че никога не съм съжалявал за това. Споменът за сладката несръчност от онази нощ е най-истинското нещо, което притежава душата ми. Треперещите ми пръсти заплетоха панделката на деколтето на нощницата й в безнадежден възел. Докато ме докосваше, Моли изглеждаше спокойна и уверена, само за да издаде изненадата си с рязко ахване, когато реагирах. Нямаше значение. Невежеството ни отстъпи пред познание, по-старо от двама ни. Опитвах се да съм едновременно нежен и силен, ала се смаях от нейната сила и нежност.