Денят ми започваше призори със сеанс с Искрен. Поне два пъти седмично участваха Бърич и неговите брадви. Но обикновено бяхме само двамата. Престолонаследникът работеше върху моето Умение, но не като Гален. Той ми измисляше конкретни задачи и ме обучаваше на тях. Научих се да гледам с неговите очи и да му давам да използва моите. Упражнявах се да усещам финия начин, по който манипулираше вниманието ми, и постоянно мислено да коментирам, за да го държа в течение на всичко около нас. Налагаше се да напускам кулата и да нося присъствието му със себе си като сокол на китката си, докато изпълнявах ежедневните си задължения. Отначало можех да поддържам връзката ни само по няколко часа, но постепенно започнах да споделям ума си с него дни наред. С времето обаче връзката отслабваше. Това не беше истинско предаване от мен към него, а установена чрез физически контакт връзка, която трябваше да се подновява. Въпреки това го възприемах като успех.
Прекарвах доста време в Градината на кралицата, местех пейки, статуи и саксии, докато накрая Кетрикен остана доволна. Винаги внимавах Искрен да е с мен през тези часове. Надявах се, че за него ще е от полза да види своята кралица така, както я виждат другите, особено във въодушевлението й от нейната Снежна градина. Румена и златокоса, целувана от вятъра и жизнерадостна — ето как му я показвах. Той я чу свободно да говори за удоволствието, което се надявала да му достави тази градина. Дали по този начин предавах доверието, което Кетрикен изпитваше към мен? Решително пропъждах тези неспокойни мисли. Взимах го със себе си и когато посещавах Търпение и Лейси.
Освен това се опитвах повече да го водя сред обикновените хора. Откакто бяха започнали тежките му задължения с Умението, той рядко можеше да си го позволи. Водех го в кухнята и стаята на стражниците, в конюшнята и в градските кръчми. От своя страна той ме насочваше към корабостроителниците, където наблюдавах довършването на неговите кораби. По-късно често посещавах кейовете, за да разговарям с екипажите. Накарах го да изслуша мърморенето на хората, които смятаха, че е предателство да се допускат бегълци от островите на нашите бойни кораби. За всеки беше ясно, че те имат опит в корабното дело. Мнозина от нашите негодуваха и не вярваха на пришълците. Не бях сигурен дали решението на Искрен да ги използва е разумно. Без да му кажа нищо за собствените си съмнения, аз само му разкрих мнението на хората.
Той бе с мен и когато се отбивах при Умен. Научих се да го посещавам късно сутрин или рано следобед. Уолас рядко ме пускаше лесно и в стаята като че ли винаги имаше други — слугини, които не познавах, или работници, които поправяха нещо. Нетърпеливо очаквах да получа възможност за разговор насаме, за да помоля краля за разрешение да се оженя. Шутът също винаги беше там и спази думата си да не показва приятелството ни пред чужди очи. Подигравките му бяха остри и язвителни и макар да знаех целта им, все пак успяваше да ме засрами или ядоса. Единственото ми удовлетворение бяха промените, които забелязах в кралските покои. Някой бе издрънкал на госпожа Чевръстка за състоянието им.
Насред Зимното празненство там беше пратена толкова голяма група прислужници, че те направо пренесоха веселието при него. Застанала с юмруци на кръста насред стаята, госпожа Чевръстка следеше всичко и гълчеше Уолас, че е допуснал нещата да стигнат до това положение. Очевидно той я бе уверявал, че лично се грижи за разтребването и прането, за да се опита да спести безпокойствата на краля. Аз прекарах един весел следобед там, защото глъчката събуди Умен и скоро той почти дойде на себе си. Кралят накара госпожа Чевръстка да млъкне, когато тя започна да укорява собствените си хора в немарливост, и поговори с тях, докато търкаха подовете, постилаха нови рогозки и мажеха мебелите с благоуханно масло. Госпожа Чевръстка натрупа истинска планина от юргани върху краля и нареди да отворят прозорците, за да проветрят стаята. Тя също усети миризмата на пепелта и кадилниците. Тихо предложих за почистването им да се погрижи Уолас, тъй като беше най-запознат с качествата на кадените билки. Когато се върна, той бе много по-кротък и разбран. Зачудих се дали знае точно какво въздействие оказва димът върху Умен. Но ако цялото това кадене не беше негово дело, тогава чие? С шута скришом разменихме не един многозначителен поглед.
Не само изтъркаха стаята, но и я осветиха с празнични свещи и гирлянди, чимшир и позлатени голи клони, обкичени с нашарени орехи. Това върна цвета на лицето на краля. Усетих тихото одобрение на Искрен. Когато същата вечер Умен слезе от стаята си при всички в Голямата зала и поиска да чуе любимите си музиканти и песни, приех това като лична победа.