На всеки десет дни ми се падаше по един свободен и тогава отивах в замъка. Докладвах на крал Умен, подробно му описвах преживяванията си на борда на „Руриск“ и се радвах на интереса, който събуждах в очите му. Той изглеждаше по-добре, ала все още не беше здравият крал, когото помнех от детството си. Търпение и Лейси също настояваха да ги посещавам. Надлежно се отбивах и при Кетрикен. Един-два часа с Нощни очи, тайна среща с Моли, после бързо обратно в собствената ми стая за остатъка от нощта, за да съм там, когато Сенч ме повика. Призори на другата сутрин кратък доклад при Искрен и подновяване на връзката ни в Умението. Често с облекчение се връщах на пристанището при другарите си, за да мога най-после да се наспя.
Накрая, когато зимата вече свършваше, имах възможност да поговоря насаме с Умен. Бях отишъл в покоите му през един от свободните си дни, за да му докладвам за напредъка на обучението ни. Кралят бе в по-добро здраве от обикновено и седеше на стола си край огъня. Уолас го нямаше. Заместваше го млада жена, която привидно разтребваше стаята, но почти със сигурност беше шпионка на Славен. Шутът също присъстваше, както винаги, и се забавляваше като я караше да се чувства неловко. Аз бях израснал с него и приемах бялата му кожа и безцветните му очи за даденост. Жената обаче очевидно се притесняваше. Зяпаше го винаги, когато си мислеше, че той не й обръща внимание, но шутът започна да отвръща на погледите й, при това всеки път все по-похотливо. Тя ставаше все по-нервна и когато накрая трябваше да мине покрай нас с ведрото си и шутът прати Плъхчо да надникне под фустите й, жената с писък отскочи и заля себе си и току-що изтъркания под с мръсна вода. Умен сгълча шута, който многословно и без да изпитва никакви угризения се извини, после освободи прислужницата да се преоблече. Незабавно използвах възможността.
Тя едва бе излязла от стаята, когато заговорих.
— Милорд, от известно време искам да ви помоля за нещо.
Някаква нотка в гласа ми сигурно предупреди и шута, и краля, защото мигновено получих цялото им внимание. Многозначително погледнах шута и той ясно разбра, че искам да ни остави, но вместо това се приближи, отпусна глава на коляното на Умен и ми се ухили нахално. Отказах да му позволя да ме изкара от равновесие. Умолително погледнах краля.
— Можеш да говориш, Фицрицарин — официално заяви той.
Поех си дъх.
— Милорд, искам разрешение да се оженя.
Шутът се опули от изненада. Но кралят снизходително се усмихна, сякаш бях дете, което моли за сладкиш.
— Най-после. Но първо трябва да я ухажваш, естествено.
Сърцето ми се блъскаше в гърдите. Кралят изглеждаше прекалено осведомен. Но доволен, много доволен, смеех да се надявам.
— Моля ваше величество да ми прости, но се боя, че вече започнах да я ухажвам. Но знайте, че не възнамерявах да го направя толкова дръзко. Просто… така се случи.
Той добродушно се засмя.
— Да. Така е с някои неща. Макар че когато не го спомена по-рано, започнах да се чудя какви са намеренията ти и дали дамата не се е заблудила.
Устата ми пресъхна. Не можех да дишам. Какво знаеше? Той се усмихна на ужаса ми.
— Нямам възражения. Всъщност дори се радвам на избора ти…
Усмивката, която грейна на лицето ми, удивително бе имитирана от шута. Поех си дъх. Умен продължи:
— Но баща й има резерви. Той ми каза, че би желал да отложи сватбата поне докато се сгодят по-големите й сестри.
— Какво? — едва успях да промълвя. Обзе ме смут. Умен великодушно се усмихна.
— Изглежда, че твоята дама е точно толкова бърза, колкото показва името й. Мигновена помолила баща си за разрешение да те ухажва още в деня, в който си заминал за Бъкип. Мисля, че си й спечелил сърцето като толкова открито си разговарял с Мъжество. Но Жилав й отказал, поради причината, която вече посочих. Научих, че дамата вдигнала истинска буря, но Жилав е твърд човек. Той обаче ни прати вест, за да не се обидим. Иска да знаем, че не възразява против самия теб, просто не желае тя да се омъжи преди сестрите си. Съгласих се с него. Тя, струва ми се, е още на четиринайсет, нали?