Бях онемял.
— Не бързай толкова, момко. И двамата сте млади и имате много време. Въпреки че Жилав не й е дал официално разрешение за ухажване, съм убеден, че той не възнамерява да ви забрани да се срещате. — Крал Умен мило ме погледна. Шутът гледаше ту него, ту мен. Не можех да прочета мислите му.
Треперех, както не ми се беше случвало от месеци. Не биваше да позволя това да продължи, за да не влоша положението още повече. Насилих се да отворя залепналите си устни.
— Милорд, нямах предвид тази дама.
Възцари се тишина. Срещнах очите на краля и видях, че изражението му се променя. Ако не бях толкова отчаян, щях да сведа очи пред неговото неудоволствие. Вместо това умолително го гледах с надеждата да ме разбере. Тъй като не ми отговори, аз продължих:
— Милорд, жената, за която говоря, в момента е прислужница на една дама, но това е само временно. Тя е…
— Замълчи.
Все едно ме удари. Вцепених се.
Умен внимателно ме измери отгоре до долу и величествено заговори. Стори ми се, че дори усещам натиска на Умението в гласа му.
— Можеш да си напълно уверен в това, което ще ти кажа, Фицрицарин. Жилав е мой приятел и херцог. Нито той, нито дъщеря му ще се почувстват оскърбени от теб. Засега няма да ухажваш никого. Никого. Съветвам те добре да обмислиш предложението, след като Жилав те смята за подходящ за Мигновена. Той не повдига въпроса за произхода ти. Малцина други биха си го спестили. Мигновена ще получи земя и титла. Както и ти от мен, ако имаш благоразумието да помислиш и да я приемеш. Ще разбереш, че това е правилното решение. Ще ти кажа кога можеш да започнеш да я ухажваш.
Събрах остатъка от смелостта си.
— Милорд, моля ви…
— Стига, Рицарин! Чу думата ми по този въпрос. Повече нямам какво да ти кажа!
Малко по-късно той ме освободи и аз разтреперан излязох от покоите му. Не зная дали треперех от гняв, или защото сърцето ми бе разбито. Спомних си как ме беше нарекъл с бащиното ми име. Може би защото в душата си знаеше, че ще постъпя като баща си. Дори да се наложеше да чакам, докато крал Умен отиде в гроба. Върнах се в стаята си. Щях да изпитам облекчение, ако можех да заплача. Дори нямах сълзи. Не можех да си представя как ще кажа на Моли за случилото се. Убедих се, че премълчаването също ще е измама, и реших да намеря начин да й го съобщя. Но не веднага. Щеше да настъпи момент, обещах си аз, когато щях да съм в състояние да й обясня и тя щеше да ме разбере. Щях да почакам. Дотогава нямаше да мисля за това. Нито щях да отида при краля, освен ако не ме повикаше.
С наближаването на пролетта Искрен подреди корабите и хората си толкова грижливо, все едно бяха фигури на игрална дъска. В стражевите кули по крайбрежието постоянно имаше постове, сигналните им огньове винаги бяха готови за запалване. Те трябваше да предупреждават жителите за появата на алените кораби. Той събра останалите членове от котерията на Гален и ги разпрати по кулите и корабите. Ведра, моята вечна съперница, остана в Бъкип. Тайно се чудех защо Искрен я използва там като център на котерията, вместо всеки член да се свързва пряко с него. След оттеглянето на Август Ведра бе заела поста на Гален и изглежда се смяташе за учителка. В известен смисъл тя наистина стана такава. Не само че обикаляше замъка в строго мълчание и лицето й постоянно беше неодобрително намръщено, но като че ли бе придобила сприхавостта и черния хумор на Гален. Слугите вече говореха за нея със същия ужас и отвращение като някога за него. Научих, че се е настанила в неговите лични покои. Когато си бях у дома, усърдно я избягвах. Щях да съм по-облекчен, ако Искрен я беше пратил някъде другаде. Но не бе моя работа да оспорвам решенията на престолонаследника.
Джъстин, висок и мършав младеж, две години по-голям от мен, пристигна като член на котерията на „Руриск“. Той ме презираше, откакто заедно бяхме учили Умението и аз се бях провалил, и при всяка възможност изразяваше отношението си. Прехапвах си езика и правех всичко възможно, за да не се сблъсквам с него. Ограниченото пространство на кораба ме затрудняваше. Положението не бе много приятно.
След продължително обмисляне и обсъждане с мен Искрен прати Карод на „Постоянство“, Бърл — в Нитбейската кула, а Уил — на север, в Червената кула в Беърнс. И чак когато подреди картите си, осъзна слабата ни защита.