„Престани! — заповяда ми Искрен и аз отдръпнах чувствата си, сякаш ме бе плеснал по ръката. — Още не съм готов някой да започне да те подозира.“
Това предупреждение беше много по-сериозно, отколкото изглеждаше на пръв поглед, ала в момента не можех да си позволя да мисля за него. Чудех се от какво се бои, но се съсредоточих върху постоянния ритъм на гребането и оставих очите си да се вперят в безкрайната сивота. По-голямата част от утрото мина в мъгла. Джъстин на няколко пъти помоли капитана да нареди на кормчията да промени курса. Не забелязвах никаква промяна, освен в ритъма на гребането. От еднообразното физическо усилие и липсата на нещо, което да привлича погледа ми, започна да ме унася.
Сепнаха ме виковете на младия стражник.
— Предателство! — изрева той. — Нападат ни!
Скочих от пейката и бясно се заоглеждах. Мъгла. Само греблото ми висеше и се плъзгаше по водната повърхност. Другите гребци ядосано ме зяпаха, защото бях нарушил ритъма.
— Фиц! Какво ти става? — попита капитанът. Джъстин самодоволно стоеше до него.
— Аз… гърбът ми се схвана. Съжалявам. — Отново седнах и хванах греблото.
— Келпи, смени го. Поразкърши се и се пораздвижи, момко, после пак си седни на мястото — нареди първият помощник.
— Слушам — казах аз и отстъпих греблото си на Келпи. Наистина бе добре да си отдъхна. Раменете ми изпукаха, когато ги разкърших. Но и се срамувах да почивам, докато другите продължаваха да гребат. Разтърках очи и разтърсих глава, като се чудех какъв кошмар ме бе сграбчил в ноктите си. Какъв стражник? Къде?
„На Острова на еленовия рог. Дойдоха под прикритието на мъглата. Там няма град, само сигналната кула. Мисля, че възнамеряват да убият стражниците и да унищожат кулите. Блестяща стратегия. Островът на еленовия рог е една от първите ни отбранителни линии. Външната кула следи морето, вътрешната предава сигналите и на Бъкип, и на Нитбей. — Мисли на Искрен, почти спокойни и със същото хладнокръвие, което обзема човек преди бой. След малко: — Онзи дебелоглавец толкова съсредоточено се опитва да се свърже с Карод, че не ме пуска в себе си. Иди при капитана, Фиц. Кажи му да промени курса към Острова на еленовия рог. Ако влезете в пролива, течението за нула време ще ви отнесе до островчето, където е кулата. Пиратите вече са там, но няма да успеят да преодолеят течението, за да излязат в океана. Вървете, може да ги сварите на брега. ДЕЙСТВАЙ!“
„По-лесно е да се дават заповеди, отколкото да се изпълняват“ — помислих си и побързах да отида на носа.
— Господин капитан? — повиках го аз и цяла вечност трябваше да го чакам да се обърне към мен. Първият помощник гневно ме изгледа, защото не бях отишъл при него.
— Гребец? — най-после отвърна капитанът.
— Към Острова на еленовия рог. Ако веднага се насочим натам и хванем течението в пролива, за нула време ще стигнем до островчето, където е кулата.
— Вярно е. Разбираш ли от теченията, момко? Това е полезно умение. Мислех, че съм единственият човек на борда, който има представа къде се намираме.
— Не, господин капитан. — Дълбоко си поех дъх. Беше ми заповядал Искрен. — Трябва да отидем там, господин капитан. Веднага.
Последната дума го накара да се намръщи.
— Какви са тези глупости? — гневно попита Джъстин. — Да не се опитваш да ме направиш на глупак? Усетил си, че наближаваме, нали? Защо искаш да се проваля? За да не се чувстваш толкова самотен ли?
Искаше ми се да го убия. Вместо това изправих рамене и му казах истината.
— Тайна заповед от престолонаследника, господине. Която трябваше да ви предам в този момент. — Обръщах се само към капитана. Той ме освободи с кимване и аз се върнах на пейката си и поех греблото от Келпи. Капитанът безизразно се вгледа в мъглата.
— Джхарк. Предай на кормчията да завърти кораба по течението. Навлизаме в пролива.
Първият помощник сковано кимна и след миг променихме курса си. Платното леко се изду и всичко стана така, както ми беше казал Искрен. Течението и греблата ни понесоха в пролива. Времето тече странно в мъгла. Тя обърква всички сетива. Не зная колко време съм гребал, но скоро Нощни очи ми прошепна, че във въздуха миришело на дим и почти незабавно чухме виковете на сражаващи се мъже. Видях първия помощник Джхарк да се споглежда с капитана.
— Напред! — внезапно извика той. — Ален кораб напада наша кула!
Още миг и ясно усетих дима. Изпълни ме изненадваща сила и видях около себе си същото — стиснатите зъби, изпъкналите мускули, усетих дори различния мирис на пот. Ако допреди малко бяхме едно същество, сега бяхме част от разярен звяр. Усетих как приливът на гняв се възпламенява и се разпространява. Това бе нещо подобно на Осезанието и ни заля с омраза.