— Съжалявам — повторих аз.
— И аз — кратко отвърна той.
След малко смирено попитах:
— Защо искаше да ме видиш тази вечер?
Сенч въздъхна.
— Има претопени. На югозапад от Бъкип.
Призля ми.
— Мислех, че вече няма да се налага да правя това. Когато ме прати на кораба, Искрен каза, че може би…
— Заповедта не е на Искрен. Докладвали са на Умен и той иска да се погрижиш за този проблем. Искрен вече е… пренатоварен. Точно сега не бива да го безпокоим с нищо друго.
— Никой друг ли не може да го направи?
— Обучени сме само ние с теб.
— Нямах предвид теб — уморено отвърнах аз. — Не очаквам вече да се занимаваш с такива неща.
— Нима? — Вдигнах поглед и видях гнева в очите му. — Нахално пале! Кой мислиш, че цяло лято ги отблъскваше от Бъкип, Фиц, докато ти беше на „Руриск“? Да не смяташ, че само защото искаш да избегнеш една задача, отпада необходимостта от такава работа?
Никога не бях изпитвал такъв срам. Извърнах очи.
— Съжалявам.
— Съжаляваш, че си я избегнал ли? Или че си ме смятал за неспособен да я върша?
— И за двете. За всичко — внезапно отстъпих аз. — Моля те, Сенч, ако ми се разсърди още един човек, когото обичам, няма да мога да го понеса. — Вдигнах глава и го гледах, докато не го принудих да срещне очите ми.
Той се почеса по брадата.
— Лятото беше много дълго и за двама ни. Моли Ел за бури, за да отблъсне алените кораби завинаги.
Известно време поседяхме в мълчание.
— Понякога — каза накрая Сенч — е много по-лесно да умреш за краля си, отколкото да му отдадеш живота си.
Кимнах. Прекарахме остатъка от нощта в приготвяне на отровите, които щяха да ми трябват, за да убивам отново за своя крал.
(обратно)18 Праотците
Есента на третата година от Войната с алените кораби беше тежка за принца престолонаследник Искрен. Бойните му кораби бяха неговата мечта. Той бе заложил на тях всичките си надежди. Беше смятал, че може да избави крайбрежието от пиратите и да праща кораби срещу враждебните островитяни дори в най-суровите зимни бури. Въпреки първите победи обаче флотът не успя да защити крайбрежието. Ранната зима завари престолонаследника с пет кораба, два от които бяха понесли тежки повреди. Единият невредим беше плененият ален кораб, преоборудван и пратен с екипаж да помага на патрулите и да охранява търговските съдове. Когато най-после задухаха есенните вихри, само един от неговите капитани изрази достатъчно увереност в уменията на екипажа си и в кораба си, за да атакува островитяните. Другите поискаха поне една зима за учения и още едно лято за тактически тренировки, преди да си поставят толкова амбициозна цел.
Искрен не желаеше да праща в морето неподготвени хора, ала и не скри разочарованието си. Показа го, като грижливо подготви „Възмездие“, както бе преименуван другият кораб. Лично избраният от капитана екипаж също бе снаряжен според индивидуалните си предпочитания и получи нови оръжия от най-високо качество. На официалната церемония по изпращането им присъстваше дори крал Умен, въпреки влошеното си здраве. Престолонаследницата закачи на мачтата пера от чайка, за които се твърди, че помагали на кораба да се завърне невредим в родното пристанище. „Възмездие“ отплава под бурните овации на тълпите и вечерта бяха вдигнати много наздравици за капитана и екипажа.
За огромно огорчение на Искрен след месец получихме вест, че кораб, отговарящ на описанието на „Възмездие“, пиратствал в по-спокойните води на юг от Шестте херцогства и разорявал търговците от Бинград и Халкида. Това беше единствената информация и за капитана, и за моряците, която стигна до Бъкип. Някои обвиняваха за това островитянските членове на екипажа, но на борда имаше също толкова жители на Шестте херцогства, а капитанът бе израснал в Бъкип. Този случай нанесе съкрушителен удар на Искреновата гордост. Някои смятат, че тъкмо тогава е решил да се жертва с надеждата да намери окончателно решение.
Мисля, че я подтикна шутът. Той определено прекарваше много часове на покрива на кулата и възхищението му от градината на Кетрикен беше неподправено. Искреният комплимент може да спечели много добра воля. До края на лятото Престолонаследницата не само се смееше на шегите му, когато шутът идваше да забавлява нея и придворните й дами, но той я убеди често да се отбива в кралските покои. Като престолонаследница, тя не зависеше от настроенията на Уолас. Кетрикен лично се зае да приготвя подсилващите настойки на Умен и за известно време кралят като че ли наистина се посъвзе под нейните грижи и внимание. Струва ми се, че шутът бе решил да постигне чрез нея онова, което не успя да накара да направим ние с Искрен.