Искрен почука на вратата.
— Един момент! — извика Уолас, открехна вратата, гневно надзърна навън, после видя, че бави престолонаследника, поколеба се за миг и широко отвори вратата.
— Милорд — с разтреперан глас каза той. — Не ви очаквах. Не знаех, че кралят ще…
— Не си ни необходим. Можеш да си вървиш. — Искрен обикновено не освобождаваше толкова студено дори паж.
— Но… кралят може да има нужда от мен… — Очите му диво заскачаха. Страхуваше се от нещо.
Искрен присви очи.
— Ако се наложи, ще се погрижа да те повикат. Всъщност можеш да почакаш. Пред вратата. Ако трябва, ще те повикам.
Уолас излезе в коридора. Влязохме в кралските покои и Искрен затвори вратата.
— Този човек не ми харесва — отбеляза той достатъчно високо, за да се чуе навън. — Прекалено е раболепен и мазен. Отвратително съчетание.
Краля го нямаше в дневната, но на прага на спалнята се появи шутът. Опули се, ухили се във внезапен пристъп на радост и ни се поклони до пода.
— Сир! Събудете се! Менестрелите дойдоха, както ви предупредих!
— Стига глупости, шуте — изсумтя Искрен, но не се ядоса — само отблъсна престорените опити на шута да целуне полите на кафтана му. Кетрикен вдигна ръка да скрие усмивката си и последва мъжа си. Шутът за малко да успее да ме препъне с ненадейно подложения си крак. Прескочих го, но влязох тромаво и едва не се блъснах в Кетрикен. Шутът се ухили, после заподскача към леглото на Умен, хвана ръката на стареца и нежно я потупа.
— Ваше величество? Ваше величество? Имате гости.
Умен се размърда и внезапно дълбоко си пое дъх.
— Какво става? Кой е тук? Искрен? Фиц! — Гласът му не бе силен и в него се долавяха сприхави нотки, но въпреки това беше по-добре, отколкото очаквах. Докато шутът отмяташе завесите на балдахина и повдигаше краля на възглавници, видях, че Умен изглежда по-стар от Сенч. Приликата им като че ли ставаше все по-силна. Кожата на лицето на Умен бе увиснала и разкриваше същия силует като на незаконородения му брат. Очите му бяха будни, но уморени. Изглеждаше по-добре от предния път. — Е, какво има? — попита той.
Искрен дълбоко и официално се поклони, Кетрикен направи реверанс. Аз направих каквото изискваше етикетът: приклекнах на едно коляно и останах в тази поза със сведена глава. Все пак крадешком вдигнах поглед.
— Кралю — започна престолонаследникът. — Татко. Дойдох да поискам вашето разрешение за едно начинание.
— Какво начинание? — сприхаво попита кралят.
Искрен срещна погледа на баща си.
— Искам да напусна Бъкип с избрана група мъже и да се опитам да мина по древния път на крал Мъдрост. Намерението ми е тази зима да замина за Дъждовните земи отвъд Планинското кралство, да открия Праотците и да ги помоля да изпълнят обещанието, което са дали на нашия предшественик.
За миг на лицето на Умен се изписа смаяно изражение. Той се надигна и спусна мършавите си нозе на пода.
— Шуте, донеси вино. Фиц, стани и му помогни. Кетрикен, скъпа, ще ми подадеш ли ръката си, за да ми помогнеш да се домъкна до оня стол пред огнището? Искрен, донеси масичката до прозореца. Моля те.
С тези думи той спука мехура от официалност. Кетрикен му помогна с нежност, която ми показа, че изпитва искрена обич към стареца. Шутът заподскача към шкафа в дневната за чаши и ме остави да избера бутилка вино от малкия склад, който кралят пазеше в покоите си. Шишетата бяха прашни — явно отдавна не ги беше опитвал. Подозрително се зачудих от какъв източник го снабдява с вино Уолас. Поне останалата част от стаята беше в ред. За разлика отпреди Зимното празненство. Кадилниците с димче, които страшно ме бяха обезпокоили, сега бяха събрани в ъгъла. Тази вечер кралят, изглежда, беше на себе си.
Шутът помогна на Умен да си облече дебел вълнен халат и коленичи, за да му обуе пантофите. Кралят седна на стола си пред огъня и остави чашата си на масичката. По-стар. Много по-стар. Но кралят, на когото толкова често бях докладвал в детството си, отново провеждаше съвет в мое присъствие. Изведнъж ми се прииска да съм онзи, който тази вечер ще разговаря с него. Този старец с прозорливи очи може би щеше да се вслуша в основанията за желанието ми да се оженя за Моли. В мен отново се надигна гняв към Уолас, заради новите навици на моя крал.
Но този миг не беше мой. Въпреки неофициалността на Умен Искрен и Кетрикен бяха изключително напрегнати. Ние с шута им донесохме столове, за да седнат от двете страни на краля. Застанах зад Искрен и зачаках.