— Говори просто — помоли сина си Умен и Искрен го направи. Свитъците на Кетрикен бяха развити един по един и престолонаследникът прочете на глас най-важните откъси. Дълго разглеждаха старата карта. Отначало кралят само задаваше въпроси, без да прави коментари или заключения, докато не се увери, че е получил от тях цялата информация. Шутът стоеше до него и ту ми се усмихваше, ту правеше физиономии на Искреновия паж в опит да накара вцепенилото се момче да се засмее. Мисля, че по-скоро го уплаши. Розмари съвсем забрави къде се намира и се заигра с пискюлите на балдахина.
Когато Искрен свърши и Кетрикен прибави своите забележки, кралят се отпусна на стола си, допи малкото останало в чашата му вино и я вдигна към шута, за да му я напълни. Отпи пак, въздъхна и поклати глава.
— Не. В това начинание има прекалено много от детските приказки, за да се захващаш с него точно сега, Искрен. Ти ми показа достатъчно, за да ме убедиш, че си струва да пратим някого там. Човек по твой избор, с подходяща свита, подаръци и писма от теб и мен, потвърждаващи, че е упълномощен от нас. Но самият ти, принцът престолонаследник? Не. В момента нямаме достатъчно възможности. По-рано днес при мен беше Славен, прегледахме разходите за строежа на новите кораби и укрепването на кулите на Острова на еленовия рог. Парите намаляват. И хората едва ли ще се почувстват по-спокойни, ако напуснеш града.
— Няма да избягам, ще отида на поход. За тяхно добро. И ще оставя тук престолонаследницата, която ще ме представлява по време на отсъствието ми. Нямах предвид керван с менестрели, готвачи и везани шатри, милорд. Ще пътуваме по заснежени пътища, в сърцето на самата зима. Ще взема бойна част и ще пътуваме като воини. Както винаги съм пътувал.
— И смяташ, че това ще впечатли Праотците, така ли? Ако ги откриеш? Ако изобщо съществуват?
— Според легендата крал Мъдрост отишъл сам. Аз съм убеден, че Праотците съществуват и че той ги е открил. Ако не успея, ще се върна и пак ще се заема с Умението и своите кораби. Какво имаме да губим? Ако успея, ще доведа могъщ съюзник.
— Ами ако загинеш, докато ги търсиш? — тежко попита Умен.
Искрен отвори уста да отговори. Но преди да успее да каже нещо, вратата на дневната рязко се отвори и в стаята влетя Славен. Лицето му беше зачервено.
— Какво става тук? Защо не ми е съобщено за този съвет? — Той ме стрелна с отровен поглед. Зад него в спалнята надникна Уолас.
Искрен си позволи да се усмихне.
— Ако не ти е било съобщено от твоите шпиони, защо сега си тук? Обвинявай тях, че не си научил по-рано, не мен. — Главата на Уолас рязко се отдръпна и се скри в дневната.
— Татко, искам да знам какво става тук! — Славен още малко и щеше да тропне с крак. Зад Умен шутът имитира изражението на принца. Пажът на Искрен най-сетне се усмихна, ала после очите му се ококориха.
Крал Умен се обърна към Искрен.
— Има ли причина да изключиш принц Славен от това обсъждане?
— Не смятах, че го засяга. — Искрен замълча за миг. — И исках да съм сигурен, че сте взели решението си съвсем сам. — Винаги верен на името си.
Славен кипеше, ноздрите му бяха побледнели. Умен вдигна ръка, за да го успокои. И отново заговори на големия си син.
— Наистина ли не го засяга? А на кого ще се падне мантията на властта, докато те няма?
Очите на Искрен станаха ледени.
— Ще ме представлява престолонаследницата, разбира се. А мантията на властта все още носите вие, милорд.
— Ако не се завърнеш?
— Сигурен съм, че брат ми мигновено ще се приспособи към това положение. — Искрен не си направи труда да скрие неприязънта в гласа си. Тогава разбрах колко дълбоко го е засегнала отровата на коварствата на Славен. Тя бе разяла и слабите им връзки като братя. Сега те бяха само съперници. Умен също го долови, не се съмнявам. Зачудих се дали това изобщо го изненадва.
Колкото до Славен, при споменаването за заминаването на Искрен той наостри уши и застана нащрек, като куче, което проси до масата. И заговори прекалено бързо, за да симулира каквато и да е искреност.
— Ако някой ми обясни къде отива Искрен, навярно ще мога сам да кажа с какво съм готов да се нагърбя.
Искрен мълчеше. После погледна баща си.
— Брат ти — каза Умен — иска да му позволя да се отправи на поход за Дъждовните земи отвъд Планинското кралство. За да потърси Праотците и да получи от тях помощта, която някога са ни обещали.
Славен се опули. Не зная дали не вярваше в идеята за Праотците или в късмета, който толкова внезапно го беше сполетял. Той облиза устни.