— Пристигна един конник, конят му почти издъхваше. Каза, че пиратите нападнали Брод. Опожарили целия град. Претопили седемдесет души. Още не се знаело колко са мъртвите. И щяло да има още жертви, останали бездомни в тоя студ. Три кораба пирати, каза момчето. Отиде право при принц Славен да му докладва. Принц Славен го прати тук да го нахраним. Сега е в стаята на стражниците, спи. — Тя сниши глас. — Момчето само изминало целия тоя път. Сменяло конете във всеки град, минало по крайречния път, но не позволило никой друг да предаде съобщението вместо него. Каза, че всеки момент очаквало да научи, че идва помощ, да чуе от някого, че вече знаят и са пратили кораби. Обаче нямало нищо.
— От Брод ли? Значи се е случило поне преди пет дни. Защо сигналните кули не са запалили огньовете? — попитах аз. — Защо не са пратили гълъби в Чайка или Залива на тюлените? Принц Искрен остави патрулен кораб в този район. Моряците трябва да са можели да видят светлината от Чайка или Брод. Освен това в Червената кула има член на котерията — Уил. Той би трябвало да види сигналните огньове и да прати съобщение на Ведра. Как може никой тук да не е научил, как може да не знаем нищо?
Готвачката още повече сниши глас и многозначително блъсна в масата тестото, което месеше.
— Момчето каза, че сигналните огньове били запалени — и в Брод, и в Ледоград. Пратили и гълъби в Чайка. Корабът не пристигнал.
— Тогава защо не знаем нищо? — Овладях гнева си. Усетих слабо пърхане на загриженост от страна на Искрен. — Е, сигурно точно сега няма смисъл да задавам тези въпроси. Как реагира Славен? „Руриск“ ли прати? Щеше ми се да бях тук, за да отплавам с него.
Готвачката изсумтя и за миг престана да блъска тестото.
— Върви тогава, защото няма да закъснееш. Не съм чула нещо да е направено или да е пратен някой. Никой не е пратен, никой. Никой.
— Знаеш, че не си падам по клюките, Фиц, обаче се шушука, че принц Славен е знаел — продължи тя. — Когато дойде момчето, принцът беше страшно мил, даже му даде кесийка монети. Но му каза, че вече било късно. Пиратите отдавна си били тръгнали. Нямало смисъл да праща нито кораб, нито ратници.
— Късно за бой с пиратите, да. Ами бездомните в Брод? Група работници, за да помогнат за възстановяването на къщите, няколко каруци с храна…
— Каза, че нямал пари за такова нещо — презрително изсумтя готвачката, после започна да разделя тестото, за да бухне. — Съкровищницата била изпразнена от строежа на кораби и поддръжката им. Искрен бил взел и малкото, което останало, за похода си при Праотците. — Тя избърса ръце в престилката си. — После каза, че много съжалявал. Искрено съжалявал.
Обзе ме ледена ярост. Потупах готвачката по рамото и я уверих, че всичко ще е наред. Като замаян излязох от кухнята и отидох в кабинета на Искрен. Пред вратата спрях и се пресегнах. Ясно зърнах намерението му. В едно задно чекмедже щях да открия стара златна огърлица със смарагди. Останала от баба му. Щеше да стигне да наема хора, да купя зърно и да го пратя по тях. Отворих вратата и спрях.
Искрен бе разхвърлян човек и набързо беше събрал багажа си. Чарим бе заминал с него и не беше успял да разтреби. Но това тук бе нещо друго. Друг навярно нямаше да забележи нищо нередно. Ала аз видях стаята и със своите очи, и с тези на Искрен. Всичко беше преровено. Онзи, който го бе направил, или не се беше страхувал, че ще го разкрият, или не познаваше добре престолонаследника. Всички чекмеджета и шкафове бяха затворени. Столът бе плътно до масата. Беше прекалено подредено. Без да храня голяма надежда, отидох при чекмеджето, издърпах го и надникнах в задния ъгъл. Може би я бе спасила тъкмо небрежността на Искрен. Никога нямаше да търся смарагдова огърлица, скрита под тази бъркотия — стара шпора, счупена тока от колан, парче еленов рог, полуиздялано като дръжка на нож. Но тя беше там, увита в парче груб плат. От стаята трябваше да се вземат още някои ценни дреболии. Докато ги събирах, се озадачих. Щом не липсваха, каква бе целта на търсенето?
Методично подредих десетки пергаментови карти, после започнах да свалям други от стената. Докато грижливо навивах една, в стаята тихо влезе Кетрикен. Осезанието ми съобщи за нея още преди да е докоснала вратата, затова срещнах погледа й без изненада. Застанах твърдо пред прилива на чувства от Искрен, които бликнаха в мен. Видът й сякаш ми даде вътрешна сила. Тя бе прелестна, светлокожа и стройна, с рокля от мека синя вълна. Поех си дъх. Кетрикен ме погледна въпросително.