Същата вечер не без боязън отидох да видя краля. Той едва ли беше забравил последния ни разговор за Мигновена. Твърдо си напомних, че това посещение не е по лични причини, а заради Кетрикен и Искрен. Почуках и Уолас неохотно ме пусна да вляза. Кралят седеше на стола си пред камината. Шутът бе в краката му и замислено се взираше в огъня. Крал Умен вдигна очи към мен. Представих се и той топло ме поздрави, после ме покани да седна и да му разкажа как е минал денят ми. Стрелнах шута с озадачен поглед. Той ми отвърна с горчива усмивка. Настаних се на столчето срещу шута и зачаках.
Крал Умен добродушно ме погледна и каза:
— Е, момко? Добре ли мина денят ти? Разкажи ми.
— Имах… тревожен ден, милорд.
— Наистина ли? Е, изпий чаша чай. Чаят успокоява нервите. Шуте, налей на момчето чай.
— С удоволствие, милорд. Ще го направя с по-голямо удоволствие по ваша заповед, отколкото бих го сторил заради вас. — Шутът с изненадваща веселост скочи на крака. До огъня се топлеше пръстено гърне с чай. Той ми наля голяма чаша и ми я подаде със следното пожелание: — Пий жадно като краля и сподели неговата ведрина.
Поех чашата от ръката му и я вдигнах към устните си. Вдишах парата, после леко докоснах течността с език. Миришеше приятно. Не отпих, а усмихнато попитах:
— Приятна настойка, но веселата пъпка не е ли наркотик?
Кралят ми се усмихна.
— Не и в толкова малко количество. Уолас ме увери, че е полезна за нервите и апетита ми.
— Да, веселата пъпка прави чудеса за апетита — потвърди шутът. — Защото колкото повече пиете, толкова повече ви се пие. Бързо изпий своята, Фиц, защото несъмнено скоро ще имаш компания. Колкото повече пиеш, толкова по-малко ще имаш да споделяш. — После посочи вратата и в следващия миг в стаята влезе Славен.
— А, още гости — любезно се усмихна крал Умен. — Наистина весела вечер. Седни, момчето ми, седни. Фиц току-що ни разказваше, че имал досаден ден. Затова му предложих чаша от моя чай, за да се успокои.
— Несъмнено ще му е от полза. — Добродушно се съгласи Славен. — Досаден ден, така ли, Фиц?
— Ужасен. Първо долу в конюшнята имаше един малък проблем. Пристигна конярят на херцог Таран и заяви, че херцогът бил купил четири коня. Сред които Канара, който използваме за разплод. Убедих го, че сигурно има някаква грешка, защото документите не бяха подпечатани от краля.
— А, онези ли! — отново се усмихна Умен. — Славен трябваше пак да ми ги донесе — бях забравил да ги подпечатам. Но вече се погрижихме за това и съм сигурен, че до утре конете ще заминат за Тилт. Хубави коне, херцог Таран ще ги одобри. Направи разумна сделка.
— Никога не съм смятал, че ще продаваме най-добрите си животни — тихо казах аз.
— Аз също. Но хазната е изчерпана и трябваше да предприемем сурови мерки. — Той студено ме измери с очи. — Ще продадем също овце и крави. И без това нямаме достатъчно зърно да ги храним през зимата. По-добре да ги продадем, отколкото да гладуват.
Ядосах се.
— Защо досега не се е споменавало за такъв недостиг? Не съм чувал нищо за слаба реколта. Времената са тежки, да, но…
— Не си чувал нищо, защото не си слушал. Докато двамата с брат ми обирахте лаврите от войната, аз трябваше да плащам всички разходи. И хазната е почти празна. Утре ще трябва да съобщя на хората, които строят новите кораби, че се налага или да работят безплатно, или да напуснат. Вече нямаме пари да им плащаме, нито да купуваме материалите, които им трябват за довършването на корабите.
Искрен се размърда в главата ми. Обърнах се към крал Умен и попитах:
— Вярно ли е това, милорд?
Той се сепна, погледна ме и запремигва.
— Подпечатах документи, нали? — Изглеждаше озадачен и ми се струва, че мислите му се бяха върнали върху предишната тема. Изобщо не следеше разговора ни. Шутът бе необичайно мълчалив в краката му. — Мисля, че ги подпечатах. Е, ако не съм, пак ми ги донесете. Да свършим с това и да продължим да се забавляваме.
— Какво се прави за положението в Беърнс? Вярно ли е, че пиратите са завладели части от Вътрешните острови?
— Положението в Беърнс — повтори той и замислено отпи от чая си.
— Нищо не може да се направи за Беърнс — тъжно отвърна Славен. И спокойно прибави: — Време е Беърнс сам да се погрижи за себе си. Не можем да докараме Шестте херцогства до просяшка тояга, за да пазим един гол бряг. Пиратите са превзели няколко замръзнали скали. Да им е сладко. Ние трябва да се грижим за собствения си народ, имаме да възстановяваме много села.