От мястото си не виждах почти нищо и чувах още по-малко. Усетих, че Искрен е ядосан от това положение, но не можех да направя нищо. Тази вечер кралят изглеждаше повече уморен, отколкото замаян. Приех го като добър знак. Седналата до него Кетрикен бе почти безцветна, освен двете розови петна на бузите й. Като че ли не ядеше много и изглеждаше по-мълчалива от обикновено. За разлика от нея, принц Славен беше общителен и весел и се шегуваше с херцог Таран, лейди Спокойствие и техните момчета. Не че не обръщаше внимание на Жилав и дъщерите му, но веселието му явно бе в противоречие на настроението на гостите.
Херцог Жилав бе едър мъж, мускулест, въпреки възрастта си. Кичурите бяла коса в черната му воинска опашка свидетелстваха за стари бойни рани, както и липсващите два пръста на едната му ръка. Дъщерите му седяха до него — девойки с тъмносини очи и високи скули, които говореха за произхода на покойната херцогиня от Вътрешните острови. Вяра и Мигновена имаха къси коси като всички севернячки. С бързите движения на главите си, докато наблюдаваха всички на масата, те ми напомняха за соколи, кацнали на човешка китка. Това не бяха фините благороднички от Вътрешните херцогства, с които бе свикнал да общува Славен. Народът на Беърнс най-много беше запазил воинските си качества.
Славен си играеше с огъня. Знаех, че те не очакват да обсъждат на масата проблема за пиратите, ала неговото весело поведение наистина противоречеше на причината за идването им в Бъкип. Зачудих се дали той разбира колко жестоко ги е обидил, Кетрикен очевидно разбираше — неведнъж я видях да стиска зъби или да свежда очи при остроумията му. Освен това принцът пиеше много, което скоро пролича в енергичното му ръкомахане и високия му смях. Отчаяно ми се искаше да чуя какво толкова смешно намира в собствените си думи.
Вечерята ми се стори безкрайна. Мигновена скоро ме забеляза. Оттук насетне ми бе трудно да избягвам оценяващите й погледи. Любезно й кимнах, когато очите ни се срещнаха за пръв път — видях, че е озадачена от мястото ми на масата. Не смеех да се извръщам. Славен се държеше достатъчно оскърбително и без аз да отблъсна дъщерята на Беърнс. Имах чувството, че ходя по въже. Бях благодарен на крал Умен, когато се изправи и Кетрикен настоя да му помогне да се качи в стаята си. Славен малко пиянски се намръщи, когато видя, че празникът свършва толкова скоро, но не се опита да убеди херцог Жилав и дъщерите му да останат на масата. Те доста сковано се извиниха веднага щом Умен излезе. Аз също се извиних с главоболие и смених своите кикотещи се сътрапезници с уединението на стаята си. Щом отворих вратата и влязох, се почувствах най-безпомощният човек в замъка. Безименното кучкарче.
— Виждам, че вечерята безумно ти е харесала — отбеляза шутът. Въздъхнах. Не го попитах как е влязъл. Нямаше смисъл да задавам въпроси, на които нямаше да получа отговор. Той седеше пред огнището и силуетът му се очертаваше на фона на танцуващите пламъци на слабия огън, който бе запалил. От него се излъчваше странна тишина — нямаше подрънкване на звънчета, нямаше ги обичайните подигравателни думи.
— Вечерята беше непоносима — отвърнах аз. Не си направих труда да паля свещи. Главоболието ми не бе съвсем измислено. Седнах, после с въздишка се отпуснах по гръб на леглото. — Не зная в какво се превръща Бъкип, нито какво мога да направя аз.
— Може би е достатъчно онова, което вече си направил? — рече той.
— Напоследък не съм правил нищо сериозно. Е, поне зная кога да престана да отговарям на Славен.
— Аха. Всички усвояваме това умение — мрачно се съгласи шутът, сви колене към брадичката си и отпусна ръцете си върху тях. После си пое дъх. — Нямаш ли някакви вести, които да споделиш с един шут? С един много дискретен шут?
— Нямам никакви новини, които да не знаеш. При това сигурно си ги научил по-рано от мен. — В стаята цареше спокоен сумрак. Главоболието ми започна да отслабва.
— Аха. — Той деликатно замълча. — Може би ще ми позволиш да ти задам един въпрос. Сам прецени дали е подходящо да ми отговаряш.
— Спести си думите и просто го задай. Знаеш, че ще го направиш, независимо дали ти разреша.