Правех четвъртата си предпазлива обиколка на залата, когато се появи Кетрикен. Беше облечена семпло с дълга права лилава рокля, обточена с бяло и с много широки ръкави, които скриваха ръцете й. Косата й свободно падаше върху раменете. Тя дойде с обичайната си неофициалност, предшествана единствено от Розмари и придружена само от лейди Скромност и лейди Надежда. Дори след като бе спечелила уважението на повечето придворни дами, Кетрикен не забравяше, че тези две жени първи са я почели, и често изразяваше привързаността си към тях, като ги водеше със себе си. Не вярвам, че херцог Жилав разпозна престолонаследницата в просто облечената жена, която се приближи към него.
Тя се усмихна и стисна ръката му за поздрав. Това бе планинският обичай при среща на приятели. Съмнявам се, че е съзнавала каква чест му оказва, нито че този прост жест компенсира дългите часове на чакане. Единствено аз забелязах умората, изписана на лицето й, сигурен съм, както и тъмните кръгове под очите й. Вяра и Мигновена останаха очаровани от това внимание към баща им. Ясният глас на Кетрикен се носеше в цялата Голяма зала и можеха да я чуват всички. Каквото беше и нейното намерение.
— Тази сутрин на два пъти се отбих при краля. Със съжаление трябва да кажа, че и двата пъти беше… зле. Надявам се да не се сърдите заради това чакане. Зная, че искате да разговаряте лично с краля за вашата трагедия и за всичко, което трябва да се направи, за да се помогне на нашия народ. Но докато негово величество почива, може би ще се присъедините към мен да похапнем нещо?
— С удоволствие, милейди — предпазливо отвърна Беърнс. Тя вече бе направила много, за да приглади разрошените му пера. Ала Жилав не се поддаваше толкова лесно на ничий чар.
— Радвам се — каза Кетрикен, обърна се и се наведе да прошепне нещо в ухото на Розмари. Малката прислужница бързо кимна и като зайче с подскоци изтича от залата. Всички забелязаха излизането й. Тя се върна само след няколко секунди, този път начело на дълга процесия от прислужници. Преместиха една от масите пред голямата камина, разгънаха снежнобяла покривка и в средата й поставиха една от саксиите на Кетрикен. Последва върволица от подноси, чаши за вино, сладкиши и късни есенни ябълки в дървени купи. Всичко бе организирано толкова великолепно, че напомняше на вълшебство. Скоро гостите насядаха и се появи Меден със своята лютня — запя още от вратата. Кетрикен покани придворните си дами да се присъединят, после забеляза и мен, и с кимване ме повика. Покани и други, не според знатността или богатството им, а хора, които зная, че смяташе за интересни. Сред тях бяха Флеч с неговите ловджийски истории и Шелс, добродушно момиче на възрастта на дъщерите на Жилав. Самата Кетрикен седна от дясната страна на херцога и аз пак си помислих, че не съзнава каква чест му оказва.
След като хапнаха и поговориха, тя даде знак на Меден да млъкне, обърна се към Жилав и просто каза:
— Чухме вашата история само в общи черти. Ще споделите ли с нас какво е сполетяло Брод?
Той се поколеба за миг. Жалбата му бе насочена към краля. Но как можеше да откаже на престолонаследницата, която се отнасяше към него толкова добре? Херцогът сведе очи, после заговори с предрезгавял от непресторено вълнение глас.
— Сърцата ни скърбят, милейди. — Всички разговори около масата незабавно стихнаха. Всички погледи се насочиха към него. Усетих, че всички избрани от Кетрикен внимателно го слушат. От момента, в който започна разказа си, наоколо не се чуваше нито звук, освен тихи съчувствени възклицания или гневен шепот от жестокостите на пиратите. Жилав прекъсна историята си, после очевидно взе решение и продължи с това как пратили молбите си за помощ и напразно чакали отговор. Престолонаследницата го изслуша, без да възразява или отрича. Когато херцогът свърши, бремето му видимо бе облекчено от самия разказ. Тишината се проточи.
— Много от това, което разказахте, е ново за мен — тихо рече Кетрикен. — И е ужасно. Не зная какво ще ви отговори кралят. Ще трябва да почакате, за да ви изслуша. Но от свое име ще ви кажа, че сърцето ми е изпълнено със скръб за моя народ. И с гняв. Лично ви обещавам, че тези злини няма да останат неотмъстени. Нито ще оставя народа си без подслон в зимните студове.