„Не убивай. Не убивай! НЕ УБИВАЙ!“
Нощни очи най-сетне ме чу, пусна Джъстин и го захвърли настрани като парцал. Дойде и застана разкрачен над мен. Пазеше ме. Почти чувах задъханото му дишане, усещах топлината му. Нямах сили да го попитам какво се е случило. Свих се на кълбо като кутре под него. Знаех, че никой не може да ми направи нищо, докато съм под неговата закрила.
— Какво беше това? Какво беше това? Какво беше това? — истерично крещеше Ведра. Бе хванала Джъстин за яката и го държеше да не падне. По гърлото и гърдите му имаше синкави белези, но виждах, че бързо изчезват. Скоро от нападението на Нощни очи нямаше да са останали никакви други следи, освен мокрото петно, което се разширяваше на панталона на Джъстин. Той затвори очи. Ведра го разтърси като кукла. — Джъстин! Отвори очи! Джъстин!
— Какво правите? — Сценичният глас на шута, изразяващ гняв и изненада. Вратата зад него бе широко отворена. Една случайно минаваща прислужница с изпрани ризи в ръце надникна вътре, сепна се и спря да погледне. Момиченцето, което носеше кошница зад нея, побърза да се приближи и застана до вратата. Шутът остави таблата, която носеше в стаята ми. — Какво значи това?
— Той нападна Джъстин? — изхлипа Ведра.
На лицето на шута се изписа скептично изражение.
— Той ли? Като го гледам, не може да нападне и възглавница. Теб видях да тормозиш това момче.
Ведра пусна яката на Джъстин и го остави да падне като парцал в краката си. Шутът съчувствено сведе очи към него.
— Клетникът! Тя се опитваше да те изнасили, нали?
— Не бъди смешен! — яростно отвърна Ведра. — Той беше! — Тя посочи към мен.
Шутът ме погледна замислено.
— Това е тежко обвинение. Отговори ми честно, копелдако. Тя наистина ли се опитваше да те изнасили?
— Не. — Гласът ми точно отразяваше състоянието ми. Измъчен, изтощен, замаян. — Аз спях. Те тихо са се вмъкнали в стаята ми. После… — Свъсих вежди и не довърших изречението. — Мисля, че тази вечер съм поел прекалено много димче.
— Съгласен съм! — В гласа на шута се долавяше презрение. — Рядко съм виждал толкова непристойна проява на похот! — Той ненадейно се обърна към зяпналите слугини. — Това е позор за цял Бъкип! Да открием, че собствените ни умели, се държат така! Заповядвам ви да не разказвате за това на никого. Не бива да плъзнат клюки. — Шутът рязко се обърна към Ведра и Джъстин. Лицето на Ведра бе тъмночервено, устата й гневно зееше. Джъстин се понадигна, седна в краката й и се хвана за фустите й също като бебе, което се опитва да се изправи.
— Не изпитвам похот към този човек — студено и ясно каза Ведра. — Нито съм го нападнала.
— Е, каквото и да правиш, по-добре го прави в собствената си стая — строго отвърна шутът. И без повече да я погледне, се обърна, вдигна таблата си и се отдалечи по коридора. При вида на отиващия си чай от самодивско биле не успях да се сдържа и отчаяно изпъшках. Ведра се завъртя към мен, оголи зъби и изръмжа:
— Ще се добера до истината!
Поех си дъх.
— Но в собствената си стая, моля. — Успях да вдигна ръка и да посоча вратата. Тя изфуча навън, последвана от олюляващия се Джъстин. Прислужниците отвратено се отдръпнаха от пътя им. Вратата на стаята ми остана открехната. Положих огромни усилия да стана и да я затворя. Чувствах се така, като че ли главата ми е тежест, която се опитвам да задържа върху раменете си. Дори не успях да се върна на леглото. Просто се свлякох по стената и седнах, облегнал гръб на вратата. Всичко ме болеше.
„Братко. Умираш ли?“
„Не. Но ме боли.“
„Почини си. Аз ще остана да пазя.“
Не мога да обясня какво се случи после. Пуснах нещо, нещо, което цял живот, без да зная, бях стискал. Потънах в мек топъл мрак, на сигурно място, докато вълкът стоеше на пост.
(обратно)22 Бърич
Лейди Търпение, съпруга на принца престолонаследник Рицарин, произхожда от Вътрешните херцогства. Нейните родители лорд Дъбовдол и лейди Аверия били съвсем дребни благородници. Омъжването на дъщеря им за принц сигурно е било истински шок за тях, особено като се има предвид своеволният й характер. Желанието на Рицарин да се ожени за лейди Търпение станало причина за първото му скарване с баща му крал Умен. С този брак той не спечелил ценни съюзници или политически преимущества, а само една извънредно странна жена, чиято огромна любов към съпруга й не й пречела открито да заявява непопулярните си мнения, нито да продължава упорито да се занимава с поредното си мимолетно увлечение. Родителите й починали през годината на Кървавата чума и тя била бездетна и вероятно безплодна, когато съпругът й Рицарин паднал от коня си и умрял.