Докато говорех, Сенч неохотно кимаше. Когато замълчах за миг, той тихо отбеляза:
— В тази мрежа, която казваш, че плете Славен, има много дупки.
— Мога да запълня няколко — прошепнах аз. — Ами ако създадената от Гален котерия е вярна на Славен? Ами ако всички вести първо минават през принца и само одобрените от него стигат до предназначението си?
Лицето на Сенч ставаше все по-мрачно.
— Ами ако съобщенията се забавят точно колкото да направят безполезни усилията ни да се защитим? — още по-отчаяно продължих аз. — Той прави Искрен на глупак, подрива доверието в него.
— Искрен не може ли да го разбере?
Поклатих глава.
— Той притежава могъщо Умение. Но не е в състояние едновременно да слуша навсякъде. Силата на дарбата му е неговата способност да я фокусира. За да шпионира собствената си котерия, трябва да престане да наблюдава крайбрежните води за пирати.
— Той… Искрен следи ли разговора ни?
Засрамено свих рамене.
— Не зная. Това е моето проклятие. Връзката ми с него е непостоянна. Понякога съвсем ясно усещам ума му, все едно стои до мен и говори на глас. Друг път едва го долавям. Снощи, когато разговаряха чрез мен, чувах всяка дума. А сега… — Потърсих в себе си, сякаш опипвах с мисълта си. — Не усещам нищо повече от това, че все още сме свързани. — Наведох се напред и обхванах главата си с длани. Чувствах се изчерпан.
— Чай? — нежно ме попита Сенч.
— Да, моля. И ако може просто още малко да поседя тук. Много ме боли глава.
Той сложи котлето на огъня. С отвращение наблюдавах как смесва билките. Самодивско биле, но далеч не толкова, колкото щеше да ми трябва по-рано. Мента и листа от коча билка. Късче безценен корен от джинджифил. Познах голяма част от нещата, които даваше на Искрен за неговото изтощение. После отново седна до мен.
— Не е възможно. Ако предположението ти е вярно, Славен разполага с котерия, която му е сляпо предана.
— Тя може да се създаде от много силен умел. Моят недостатък е резултат от онова, което ми причини Гален. Спомняш ли си фанатичното възхищение на Гален от Рицарин? Това беше изкуствена преданост. Гален може да го е направил с тях, когато е завършвал обучението им.
Сенч бавно поклати глава.
— Славен не е глупав. Едва ли си мисли, че алените кораби ще се задоволят с Беърнс. Все някога ще поискат Бък, Рипон и Шоукс. И той къде ще отиде?
— Във Вътрешните херцогства. Единствените, за които го е грижа, единствените, с които има взаимна вярност. Това ще му осигури много земя като буферна зона срещу алените кораби. И той като теб може би смята, че целта им не е да заграбят територии, а само да ги опустошават. Те са морски народ. Няма да навлязат толкова навътре в сушата, че да го обезпокоят. А Крайбрежните херцогства ще са прекалено заети да се сражават срещу пиратите, за да се вдигнат срещу Славен.
— Ако Шестте херцогства изгубят крайбрежието, губят търговията и мореплаването. Как ще реагират на това вътрешните херцози?
Свих рамене.
— Не зная. Не съм готов с всички отговори, Сенч. Но това е единствената теория, почти всички елементи от която си съвпадат.
Той се изправи, внимателно изплакна едно кафяво гърне с кипналата вода, после заля билките. Вдигна се аромат на градина. Запечатах образа на стареца, който затваряше капака на гърнето, запомних милия миг, когато поставяше гърнето върху табла с няколко чаши, и грижливо го съхраних в сърцето си. Сенч старееше също толкова сигурно, колкото болестта разяждаше Умен. Сръчните му движения вече не бяха толкова сигурни, птичата му енергичност губеше бързината си. Сърцето ми внезапно се сви, когато видях неизбежното. Докато ми подаваше топлата чаша чай, той се намръщи на изражението ми.
— Какво има? Искаш ли мед в чая?
Поклатих глава на въпросите му, отпих и едва не си опарих езика. Приятен вкус омекотяваше самодивското биле. Скоро усетих, че умът ми се прояснява, и някаква болка, която почти не бях усещал, отново заспа.
— Така е много по-добре — въздъхнах аз.
Сенч отново се наведе към мен.
— Въпреки това теорията ти е слаба. Може би просто имаме разточителен принц, който удовлетворява ласкателите си в отсъствието на престолонаследника. Пренебрегва защитата на крайбрежието, защото е късоглед и защото очаква брат му да се върне и да оправи кашата, която е забъркал. Източва хазната и разпродава коне и добитък, за да натрупа богатство за себе си, докато няма кой да го спре.