Лицето на Бърич изглеждаше опустошено. Очите му бяха пусти.
— Зная — след малко отвърна той. — Зная. — Обърна се и ме погледна. — Фиц. Конете ми ги няма. — Бърич леко се олюля на краката си.
— Хендс не е виновен — потвърдих аз. Сетне попитах: — Къде е принц Искрен?
Той свъси вежди и ме погледна странно.
— Не ме ли очаквахте? — Замълча, после попита по-високо: — Не получихте ли съобщенията?
— Нищо не сме чули. Какво се е случило? Защо се връщаш?
Той плъзна поглед по зяпналите коняри и в очите му се върна нещо от предишния Бърич.
— Щом още нищо не сте чули, значи не е за клюки и приказки. Трябва да отида при краля. — Той изправи рамене и гласът му придоби някогашната му рязкост. — Нямате ли си работа? Щом се върна от замъка, ще проверя как сте се грижили за конюшнята в мое отсъствие.
Работниците се пръснаха като мъгла на слънчева светлина. Бърич се обърна към Хендс.
— Ще се погрижиш ли за коня ми? През последните дни бедният Дорест много изстрада. Вече си е вкъщи, обърни му внимание.
Хендс кимна.
— Разбира се. Да повикам ли лечителя? Може да те чака тук, когато се върнеш.
Бърич поклати глава.
— Сам ще направя каквото мога. Ела, Фиц. Дай ми ръка.
Смаяно му подадох ръка и Бърич тежко се облегна на мен. За пръв път го погледнах внимателно. Онова, което преди бях взел за дебел зимен панталон, всъщност беше превръзка на куция му крак. Той го щадеше и прехвърляше тежестта си на мен. Усещах как изтощението пулсира в него. Отблизо миришеше на пот от болка. Дрехите му бяха лекьосани и окъсани, ръцете и лицето му бяха мръсни. Не приличаше на човека, когото познавах.
— Моля те — тихо казах аз, докато вървяхме към замъка. — Добре ли е Искрен?
Той мрачно ми се усмихна.
— Мислиш, че принцът ни може да е мъртъв, а аз още да съм жив, така ли? Оскърбяваш ме. Освен това си напрегни мозъка. Щеше да разбереш, ако беше мъртъв. Или ранен. — Той спря и ме погледна. — Нали?
Беше ясно за какво говори. Засрамено признах:
— Връзката ни не е много сигурна. Някои неща са ясни. Други не са. Какво се е случило?
Бърич се замисли.
— Искрен каза, че ще се опита да прати вест чрез теб. Щом ти не си предал нищо на Умен, тази информация първо трябва да стигне до краля.
Повече не го разпитвах.
Бях забравил от колко отдавна Бърич не е виждал крал Умен. Сутрините не бяха най-доброто време на краля, но когато го споменах на Бърич, той отвърна, че предпочитал незабавно да докладва в лош момент, отколкото да забави съобщението си. Почукахме и за моя изненада ни пуснаха. Когато влязохме, разбрах, че причината е отсъствието на Уолас.
— За още димче ли се връщаш? — любезно ме попита шутът. После видя Бърич и подигравателната усмивка изчезна от лицето му. Погледите ни се срещнаха. — Принцът?
— Бърич идва да докладва на краля.
— Ще се опитам да го събудя. Макар че както е напоследък, човек спокойно може да му докладва и докато спи. Така или иначе няма да забележи.
Колкото и да бях свикнал с иронията на шута, това ме потресе. В гласа му се долавяше примирение. Бърич ме погледна разтревожено.
— Какво му е на краля? — прошепна ми той.
Поклатих глава и се опитах да го накарам да седне.
— Ще остана прав, докато той не ме покани — сковано отвърна Бърич.
— Ти си ранен. Кралят ще те разбере.
— Той е мой крал. Това разбирам аз.
Отказах се. Чакахме дълго. Накрая шутът излезе от спалнята на краля и каза:
— Не е добре. Трябваше ми доста време, докато му обясня кой е тук. Но каза, че ще изслуша доклада ти. В стаята си.
Бърич се подпря на мен и влязохме в сумрачната одимена спалня. Видях, че Бърич отвратено сбърчва нос. Във въздуха се стелеха тежки пари от димче, горяха няколко кадилници. Шутът отметна завесите на леглото и изчакахме, докато той повдигне краля на възглавници. Умен му даде знак да се отдръпне.
Погледнах нашия владетел и се зачудих как преди не съм забелязвал признаците на болестта му. Общото отслабване, киселият мирис на потта му, пожълтелите му очи: това поне бяха нещата, които можех да видя. Смаяното лице на Бърич ясно ми показваше, че промяната след Искреновото заминаване е огромна. Ала той успешно скри изненадата си и поизправи рамене.
— Дойдох да ви докладвам, милорд — официално каза Бърич.
Умен бавно премигна и каза:
— Докладвай.
Бърич бе подробен и точен, какъвто винаги беше настоявал да съм аз. Стоях до него и той се подпираше на рамото ми, докато разказваше за пътуването с принц Искрен през зимните снегове към Планинското кралство. Говореше ясно. Пътят бил изпълнен с трудности. Въпреки пратените вестоносци не срещали гостоприемство и подкрепа. Благородниците, които посещавали, заявявали, че не знаят нищо за идването на Искрен. В много случаи ги посрещали само слуги. Провизиите и конете, които трябвало да ги чакат на определени места, липсвали. Конете страдали по-тежко от хората. Времето било ужасно.