Знаех, че не пита за чай.
— Бренди?
— Оная евтина къпинова гадост, която пиеш ли? По-скоро ще пия конски мехлем.
Усмихнато се обърнах към него.
— Може и да имам малко.
Той не реагира. Сякаш не ме беше чул.
Разпалих огъня и бързо прегледах малкия си запас. Нямаше голям избор. Бях дал повечето на шута.
— Бърич, отивам да донеса храна и още някои неща.
Не получих отговор. Той вече дълбоко спеше. Приближих се до него. Дори нямаше нужда да докосвам челото му, за да усетя треската. Зачудих се какво се е случило този път с крака му. Нова рана и после продължително пътуване. Скоро нямаше да зарасне, това ми беше ясно. Бързо излязох от стаята.
В кухнята прекъснах Сара, която правеше пудинг, за да й кажа, че Бърич е ранен и болен в стаята ми. Излъгах я, че умира от глад и ако обича да прати храна и няколко ведра чиста гореща вода. Тя незабавно намери кой да бърка пудинга и започна да трака с табли, гърнета и прибори. Скоро щях да разполагам с достатъчно храна, за да вдигна малък банкет.
Изтичах до конюшнята, за да кажа на Хендс, че Бърич е в моята стая и ще остане там. После се качих в стаята на Бърич. Исках да взема билките и корените, които щяха да ми трябват. Отворих вратата. Лъхна ме хлад. Миришеше на влага и мухъл. Отбелязах си да пратя някого да запали огън и да донесе дърва, вода и свещи. Бърич беше очаквал да отсъства цяла зима и типично в своя стил бе разтребил стаята си идеално. Открих няколко гърненца с билков мехлем, ала не и запаси от билки. Или ги беше взел със себе си, или преди да тръгне ги бе дал на някого.
Застанах в средата на стаята и се огледах. От няколко месеца не бях влизал тук. Детските ми спомени нахлуха в главата ми. Часове, прекарани пред това огнище в поправяне или смазване на хамути. Често бях спал на рогозка пред огъня. Носльо, първото куче, с което се бях обвързал. Бърич ми го бе взел, за да се опита да ме откаже от използването на Осезанието. Поклатих глава от противоречивите чувства, които ме бяха обзели, и бързо ИЗЛЯЗОХ.
Следващата врата, на която почуках, беше тази на Търпение. Отвори ми Лейси и когато видя лицето ми, незабавно попита:
— Какво се е случило?
— Бърич се върна. В стаята ми е. Тежко е ранен. Нямам билки…
— Прати ли да повикат лечителя?
Поколебах се.
— Бърич винаги е обичал да се справя сам.
— Така е. — Каза го влязлата в дневната Търпение. — Какво си е докарал сега този побъркан? Принц Искрен добре ли е?
— Принцът и стражата му били нападнати. Принцът не бил пострадал и продължил за Планините. Пратил ранените обратно с двама здрави мъже за придружители. Спасил се единствено Бърич.
— Толкова тежко ли е било обратното пътуване? — попита Търпение. Лейси вече обикаляше из стаята и събираше билки, корени и превръзки.
— Било студено и коварно. По пътя не им оказвали гостоприемство. И точно на границата ги нападнали от засада стрелци. Спасил се само Бърич. Конят му се хвърлил в реката. Течението ги отнесло.
— Тежко ли е ранен? — Търпение отвори едно шкафче и започна да вади мехлеми и тинктури.
— Кракът му. Същият. Не зная точно, още не съм го прегледал. Но не издържа тежестта му — не може да ходи сам. И има треска.
Търпение взе една малка кошница и я напълни с лекарства.
— Е, какво чакаш — изсумтя тя. — Върви в стаята си и виж какво можеш да направиш за него. Ние ще дойдем след малко.
— Мисля, че той няма да ви позволи да му помогнете — отвърнах аз.
— Ще видим — спокойно рече Търпение. — И се погрижи да има гореща вода.
Ведрата, за които бях помолил, чакаха пред вратата ми. Докато водата в котлето кипне, в стаята заприиждаха хора. Готвачката прати два подноса с храна, топло мляко и горещ чай. Дойде Търпение и започна да вади билките си върху скрина ми, после прати Лейси бързо да донесе масичка и още два стола. Бърич дълбоко спеше пред огнището, въпреки че от време на време го разтърсваха тръпки.
С опитност, която ме удиви, Търпение докосна челото му, после опипа под брадичката му за подутини. Леко приклекна, за да се вгледа в лицето му.
— Бър? — тихо попита тя. Той дори не трепна. Търпение нежно го погали по бузата. — Толкова си слаб, толкова си изтощен — тъжно промълви тя. Навлажни кърпа в топла вода и внимателно изми челото и ръцете му, като че ли беше дете. След това взе одеялото от леглото ми и го наметна на раменете му. Забеляза, че я зяпам, и ядосано изсумтя: — Трябва ми леген с топла вода. После спокойно извади сребърните си ножици и отряза превръзката на крака му. Мръсните бинтове, изглежда, не бяха сменяни от падането му в реката. Когато Лейси взе легена и приклекна до нея, Търпение разтвори бинта, сякаш бе мида.
Бърич се събуди със стон. Погледна ме, после забеляза двете жени и попита: