— Как е?
— Зле — отвърна Търпение и го погледна, сякаш беше оставил мръсни стъпки по пода. — Защо поне не си я почиствал?
Бърич сведе очи към крака си. Подутата рана бе покрита с кървави струпеи и речна тиня. Той потръпна. Гласът му беше нисък и прегракнал.
— Когато Дорест се хвърли във водата, изгубихме всичко. Нямах чисти превръзки, храна, нищо. Можех да я отворя и да я измия. После обаче щеше да замръзне. Мислиш ли, че така щеше да е по-добре?
— Ето храна — обадих се аз. Единственият начин да предотвратя скарването им бе да не им позволя да разговарят. Преместих до него масичката с един от подносите на готвачката. Търпение се отдръпна. Налях му чаша топло мляко и я пъхнах в ръцете му. Докато я повдигаше към устата си, те се разтрепериха. Не бях имал представа колко е гладен.
— Не я пий наведнъж! — възрази Търпение. С Лейси едновременно я стрелнахме с предупредителни погледи. Ала храната като че ли напълно привлече вниманието на Бърич. Той остави чашата и си взе топла кифличка, която бях намазал с масло. Докато му напълня чашата пак, вече я бе изял. Беше ми странно да го гледам как се разтреперва, когато държи храна. Зачудих се колко ли е гладувал.
— Какво се случи с крака ти? — попита го Лейси и сложи топла влажна кърпа на коляното му. Бърич потръпна и пребледня, но не издаде нито звук. След малко отново отпи от млякото.
— Стрела — отвърна той накрая. — Каква случайност, че ме улучи точно там, където преди много години ме рани онзи глиган. И се заби в костта. Искрен я извади. — Бърич внезапно се отпусна на стола, сякаш от спомена му бе прилошало. — Точно върху стария белег — немощно каза той. — И всеки път щом си свивах коляното, раната се отваряше и започваше да кърви.
— Не е трябвало да си движиш крака — отбеляза Търпение. И тримата я зяпнахме. — Да де, не си имал друга възможност — поправи се тя.
Бърич махна с ръка.
— Остави. Като се нахраня, сам ще се погрижа за раната.
— Като се нахраниш, ще си починеш — заяви твърдо Търпение. — Лейси, моля те, отдръпни се.
За мое удивление Бърич не каза нищо повече. Лейди Търпение приклекна пред него. Той я наблюдаваше със странно изражение. Тя намокри крайчето на кърпата в чиста вода, изстиска го и сръчно почисти раната. Не изглеждаше толкова зле, колкото отначало. Ала беше тежка и трудностите, които беше изтърпял Бърич, щяха да усложнят зарастването й. Имаше червенина, подутина и инфекция в единия край, но нямаше разложение, нямаше потъмняване на плътта. Търпение внимателно я разгледа.
— Какво мислиш, Лейси? Корен от дяволска тояга? Гореща лапа? Имаме ли?
— Да, милейди. — Лейси се обърна към кошницата, която бяха донесли, и започна да рови в нея.
Бърич ме погледна и попита:
— Тези гърненца от моята стая ли са?
Отговорих утвърдително и той кимна.
— Така си и мислех. Дай ми онова кафявото.
Взе го от ръцете ми и свали капачето.
— Имах малко от него, когато заминахме от Бъкип, но го изгубих с товарните животни при първата засада.
— Какво е това? — попита Търпение и любопитно погледна съдържанието на гърненцето.
— Звездица и листа от живовляк. Кипнати в олио и смесени с пчелен восък.
— Би трябвало да подейства добре — призна Търпение. — След лапата.
Приготвих се за спор, но Бърич само кимна. Изведнъж ми се стори страшно уморен. Той се отпусна назад и се уви в одеялото. Очите му се затвориха.
На вратата се почука. Отидох да отворя. На прага стояха Кетрикен и Розмари.
— Една от придворните дами ми каза, че Бърич се бил върнал — започна престолонаследницата. После надникна в стаята. — Значи е вярно. И е ранен, така ли? Ами съпругът ми? — Тя внезапно стана по-бледа, отколкото си мислех, че е възможно.
— Добре е — уверих я аз. — Влезте. — Изругах се за недосетливостта си. Трябваше да й съобщя веднага след завръщането на Бърич. Трябваше да предвидя, че никой няма да й каже.
Когато Кетрикен влезе, Търпение и Лейси прекъснаха работата си, за да й се поклонят.
— Какво му се е случило? — попита Кетрикен. Повторих й всичко, което Бърич беше разказал на крал Умен, защото реших, че тя има също толкова право да научи за съпруга си, колкото и Умен — за сина си. Престолонаследницата отново пребледня при споменаването за нападението срещу Искрен, но запази мълчание, докато не свърших. — Слава на всички богове, че се приближава към моите Планини. Там ще е в безопасност, поне от хора. — Тя се приближи до Търпение и Лейси. Коренът бе омекнал достатъчно и те го бяха смачкали на каша. Сега чакаха да изстине, преди да намажат инфектираната рана.
— От семето на планински ясен става отлична отвара за промиване на такава рана — отбеляза Кетрикен.