Търпение плахо я погледна.
— Чувала съм за това. Но този корен ще изсмуче инфекцията от раната. Също добра отвара за инфекции като тази е малинови листа и кора от бряст. Или като лапа.
— Нямаме малинови листа — напомни Лейси на господарката си. — Мухлясаха.
— Аз имам малинови листа, ако ви трябват — тихо рече Кетрикен. — Изсуших ги за чай. На този лек ме научи леля ми. — Тя сведе очи и странно се усмихна.
— О — внезапно заинтригувана, рече Лейси.
— О, скъпа! — възкликна Търпение и с неочаквана фамилиарност се пресегна да хване ръката на Кетрикен. — Сигурна ли сте?
— Да. Отначало си помислих, че просто… Но после се появиха и другите признаци. Понякога сутрин от мириса на море ми призлява. И единственото ми желание е да спя.
— Точно така трябва — засмя се Лейси. — Що се отнася до призляването, ще мине след първите няколко месеца.
Стоях неподвижно, чужд, изолиран, забравен. Трите жени се смееха.
— Нищо чудно, че нямате търпение да получите вест от него. Той знаеше ли преди да замине?
— Тогава изобщо не подозирах. Толкова копнея да му го съобщя, да видя лицето му.
— Вие сте бременна — глупаво казах аз. Те се обърнаха към мен и отново избухнаха в смях.
— Още е тайна — предупреди ме Кетрикен. — Не искам да плъзнат слухове. Искам първа да му го кажа.
— Разбира се — уверих я аз. Не споменах, че шутът вече знае. От няколко дни. Детето на Искрен! Изведнъж ме побиха странни тръпки. Разклоняването на пътя, което беше видял шутът, внезапното умножаване на възможностите. Един фактор изплуваше над всички останали: ненадейното елиминиране на Славен, отдалечен с още едно стъпало от трона. Още един мъничък живот заставаше между него и властта, за която той копнееше. Това нямаше да му хареса.
— Разбира се — повторих вече по-весело. — Най-добре е тази новина да остане в пълна тайна. — Защото щом се разчуеше, не се съмнявах, че Кетрикен ще е изложена на също толкова голяма опасност като съпруга си.
(обратно)23 Заплахи
През онази зима Беърнс бавно беше поглъщан, като скала, разяждана от вълните на бурята. Отначало херцог Жилав редовно пращаше вести на Кетрикен. Съобщенията й донасяха униформени вестоносци, които идваха направо от херцога. Първите няколко бяха оптимистични. Нейните опали възстановили Брод. Народът й пращал не само своята благодарност, но и ковчеже с миниатюрните бисери, извънредно високо ценени там. Странно. Онова, което смятаха за прекалено скъпо, за да го жертват за възстановяването на собствения си град, те поднасяха в знак на признателност на престолонаследницата, отказала се от своите накити, за да им осигури подслон. Съмнявам се, че жертвата им би означавала повече за когото и да било другиго. Кетрикен плака над ковчежето.
Следващите вести бяха лоши. Между бурите алените кораби не преставали набезите си. Вестоносците съобщиха на Кетрикен, че херцог Жилав се чуди защо членът на котерията е напуснал Червената кула. Когато престолонаследницата дръзко попита Ведра, тя й отговори, че там станало прекалено опасно за Уил, защото Умението му било твърде ценно, за да го рискуват. С всеки следващ вестоносец новините ставаха все по-отчайващи. Островитяните се установиха на Острова на куката и остров Бешам. Херцог Жилав събра рибарски съдове и ратници и смело ги нападна, ала установи, че алените кораби са заели прекалено добри позиции. Беърнс изгуби кораби и хора и съобщи, че не разполага със средства за нова експедиция. В този момент Искреновите смарагди бяха предадени на Кетрикен. Тя ги прати без никакви колебания. Дори да е имало някаква полза от тях, ние така и не научихме. Дори не бяхме сигурни, че са получени. Вестите от Беърнс бяха все по-непостоянни и скоро стана очевидно, че някои не пристигат. Връзките с херцогството окончателно прекъснаха. След като двама бъкипски вестоносци не се завърнаха, Кетрикен се закле да не рискува живота на повече хора. Пиратите от Острова на куката и Бешам вече бяха започнали да опустошават крайбрежието на юг, като избягваха близостта на Бъкип, но нанасяха удари и от двете ни страни. Славен остана напълно безразличен към всички тези атаки. Твърдеше, че пазел средствата си, докато Искрен не се завърне с Праотците, за да отблъсне веднъж завинаги пиратите. Ала веселията и забавленията в Бъкип ставаха все по-пищни и чести и подаръците му към неговите вътрешни херцози и благородници бяха все по-щедри.
Следобед Бърич се върна в стаята си. Исках да го задържа при себе си, за да мога да се грижа за него, но той ми се присмя. Лейси лично се зае да приготви стаята му и Бърич достатъчно мърмори за това. Тя сама запали огън, нареди да донесат вода, да проветрят и изтупат завивките, да изметат пода и да нахвърлят чиста слама. На масата гореше една от свещите на Моли и излъчваше в усойната стая аромат на борове. Но Бърич изсумтя, че все едно не си бил у дома. Оставих го на леглото, повдигнат на възглавници и с бутилка бренди подръка.