Отлично разбирах нуждата му от бутилката. Докато му бях помагал да мине през конюшнята, видяхме много празни ясли. Не липсваха само коне, но и първокласни ловджийски кучета. Сърце не ми даваше да надникна в кафезите — бях сигурен, че и те са опустошени. Хендс вървеше до нас и нещастно мълчеше. Усилията му бяха очевидни. В самата конюшня цареше идеален ред, останалите коне бяха изтъркани до блясък. Дори празните ясли бяха почистени и варосани. Но колкото и да е чист, празният шкаф не е утеха за гладния. Разбирах, че конюшните са съкровището и домът на Бърич. Той се бе върнал, за да открие, че са го ограбили.
След като го оставих, обиколих оборите и кошарите. Тук зимуваше най-добрият ни добитък. Заварих същото положение като в конюшнята. Биковете за разплод липсваха. От ваклите овце, които преди бяха цяла кошара, сега бяха останали само шест женски и един недорасъл коч. Не знаех точно колко добитък е имало там, но прекалено много кошари и ясли бяха празни по време на годината, когато обикновено бяха пълни.
Запътих се към складовете и стопанските сгради. Пред една от тях неколцина мъже товареха чували със зърно на каруца. Наблизо чакаха още две, вече пълни. Погледах ги и им предложих да им помогна. Те с радост приеха и докато работехме, се заговорихме. След като свършихме им махнах за сбогом и бавно се отдалечих към замъка, като се чудех защо товарят цял склад със зърно на гемия и го пращат по реката в Турлейк.
Реших да се отбия при Бърич, преди да се прибера в стаята си. Качих се по стълбището и с безпокойство видях, че вратата е открехната. Като се боях от някакво коварство, рязко влязох вътре и сепнах Моли, която подреждаше съдове на масичката. Зяпнах я. После се обърнах към Бърич и видях, че ме наблюдава.
— Мислех, че си сам — казах неубедително.
Бърич ме изгледа с изцъклени очи. Беше поработил върху брендито.
— И аз мислех, че ще ме оставят на мира — сърдито отвърна той. Ала не можеше да заблуди Моли. Устните й бяха стиснати. Тя продължи да си върши работата, без да ми обръща внимание, и ми каза:
— Няма да ви безпокоя дълго. Лейди Търпение ме прати да ви донеса топла храна, защото сутринта сте яли малко. Тръгвам си веднага.
— Много ви благодаря — каза той. После премести поглед от мен към Моли и усети неловката ситуация и раздразнението й. — Връщам се от тежко пътуване, госпожо, и раната ми ме боли. Надявам се да не съм ви обидил.
— Не ми е работа са се обиждам от желанията ви, господине. — Моли се изправи. — Мога ли да направя нещо друго за вас, за да се почувствате по-добре? — Говореше любезно, но нищо повече. И изобщо не поглеждаше към мен.
— Можете да приемете признателността ми. Не само за храната, но и за свещите, които освежиха стаята ми. Разбрах, че са ваша работа.
Видях, че това я поумилостиви.
— Лейди Търпение ме помоли да ви ги донеса. С удоволствие й се подчиних.
— Разбирам. — Следващите думи, които изрече, му струваха много. — Тогава, моля ви, предайте благодарността ми и на нея. Както и на Лейси.
— Непременно. Наистина ли не се нуждаете от друго? Трябва да изпълня някои поръчки на лейди Търпение в града. Тя ми каза, че ако искате нещо оттам, мога да ви го донеса.
— Нищо. Но от нейна страна е било много любезно да се сети за мен. Благодаря ви.
— Моля, господине. — И с празна кошница в ръка, Моли мина покрай мен, като че ли изобщо не бях там.
С Бърич се спогледахме. Опитах се да пропъдя Моли от мислите си.
— Не е само конюшнята — съобщих му аз и накратко му описах видяното в плевниците и складовете.
— Това и аз можех да ти го кажа — навъсено отвърна той. Погледна храната, която бе донесла Моли, после си наля още бренди. — На връщане покрай река Бък чувахме слухове. Някои твърдяха, че Славен разпродавал животните и зърното, за да събере средства за отбрана на крайбрежието. Други — че пращал добитъка за разплод на по-безопасните пасища в Тилт. — Бърич пресуши чашата си. — Няма ги най-добрите коне. Веднага го забелязах. За десет години мога да възстановя досегашното ни равнище. Обаче се съмнявам. — Той отново си наля. — Цял живот съм се трудил за нищо, Фиц. Човек обича да си мисли, че оставя нещо след себе си. Конете, които събрах, породите, които създадох — всичко е пръснато из Шестте херцогства. О, не че няма да подобрят местните породи. Но аз никога няма да мога да видя какво е щяло да се получи, ако ми бяха позволили да продължа. Устойчив ще опложда мършавите тилтски кобили. А когато Жар роди следващото си жребче, който го види, ще го помисли за обикновен кон. От шест поколения чакам тъкмо това жребче. А сега собствениците му ще получат най-добрия ездитен кон, който се е раждал някога, и ще го впрегнат да оре.