Самият шут не изглеждаше много по-добре от Умен. На толкова безцветно същество като него тъмните кръгове под очите му изпъкваха като нарисувани. Езикът му беше замлъкнал също като звънчетата му. Когато крал Умен умреше, между шута и Славен нямаше да стои нищо. Зачудих се дали мога по някакъв начин да му помогна.
„Като че ли мога да помогна на себе си“ — кисело си помислих.
В усамотението на стаята ми същата вечер изпих повече, отколкото трябваше, от евтиното къпиново бренди, което Бърич не можеше да понася. Знаех, че на другия ден ще имам махмурлук. Не ме интересуваше. После легнах на леглото и се заслушах в далечните звуци на веселбата в Голямата зала. Прииска ми се Моли да е пред мен, за да ме сгълчи, че съм пиян. Леглото беше прекалено голямо, чаршафите бяха снежнобели и студени. Затворих очи и потърсих утеха в компанията на един вълк. Откакто ме бяха затворили в крепостта, бях започнал всяка нощ да го посещавам насън, просто за да имам илюзията за свобода.
Събудих се точно преди Сенч да ме хване и да ме разтърси. Добре че веднага го познах, защото иначе, сигурен съм, щях да се опитам да го убия.
— Ставай! — дрезгаво прошепна той. — Ставай, пиян глупако, идиот такъв! Нитбей е обсаден. Ако се забавим, няма да пощадят никого. Ставай, проклет да си!
С олюляване се изправих. Опиянението започна да отстъпва пред смайването от думите му.
— Какво можем да направим — глупаво попитах аз.
— Кажи на краля. Кажи на Кетрикен, кажи на Славен. Славен в никакъв случай не може да го пренебрегне, те са едва ли не на прага ни. Ако се установят в Нитбей, алените кораби окончателно ще ни приклещят. Нито един кораб няма да може да напусне пристанището на Бък. Дори Славен ще го проумее. Хайде! Тръгвай!
Нахлузих панталоните и кафтана си и се затичах към вратата с разрошена коса. На прага спрях.
— Как съм научил? Откъде да кажа, че идва предупреждението?
Сенч направо заподскача от яд.
— Проклятие! Нищо не им казвай! Кажи на Умен, че си сънувал Пъпчивия да го вижда в един вир! Той поне би трябвало да го разбере! Кажи им, че ти е съобщил Праотец. Кажи каквото и да е, но ги накарай да се размърдат!
— Ясно! — Затичах се по коридора, спуснах се по стълбището и стигнах до покоите на крал Умен. Заблъсках по вратата.
В дъното на коридора Бърич стоеше до стола пред вратата на Кетрикен. Той ме погледна, изтегли късия си меч и застана нащрек. — Пирати! — извиках му аз, без да ме е грижа кой ни чува. — Пет алени кораба в Нитбей! Събуди нейно величество, кажи й, че спешно се нуждаят от нашата помощ!
Бърич се обърна, почука и незабавно го пуснаха вътре. С мен не стана толкова лесно. Уолас най-после неохотно открехна вратата, но не отстъпи, докато не му предложих да изтича долу и да предаде новината на Славен. Мисля, че го накара да вземе решение перспективата да се появи като на сцена и да съобщи новината на принца пред всички гуляйджии. Той остави вратата неохранявана и бързо влезе в малкото си преддверие, за да се облече.
Кралската спалня тънеше в пълен мрак. Вонеше на димче. Взех една свещ от дневната, запалих я от гаснещия огън и влязох. В тъмнината едва не се спънах в шута, който се беше свил като коте до леглото на Умен. Смаяно зяпнах. Той нямаше нито одеяло, нито възглавница — спеше върху гола рогозка.
— Какво има — уплашено попита той.
— Пирати в Нитбей. Пет алени кораба. Трябва да събудя краля. Защо спиш тук? Да не би вече да те е страх да се върнеш в стаята си?
Шутът горчиво се засмя.
— По-скоро ме е страх да не изляза от тази, защото може да не ме пуснат обратно. Предния път, когато Уолас ме заключи навън, трябваше цял час да блъскам по вратата, докато кралят не усети, че ме няма и не попита къде съм. По-предния се вмъкнах със закуската. Още по-предния път…
— Опитват се да те откъснат от краля, така ли?
Той кимна.
— С мед или бич. Тази вечер Славен ми предложи кесия с пет жълтици, ако се облека както трябва и сляза долу да ги забавлявам. О, след като ти си тръгна, той започна да каканиже, че ужасно съм бил липсвал на двора и колко жалко било да погубвам младостта си затворен тук горе. И когато му отговорих, че намирам компанията на крал Умен по-приятна от тази на другите глупци, ме замери с гърнето с чай. Уолас страшно се ядоса, защото тъкмо беше сварил тази отвратителната отвара, която може да накара човек да копнее за миризмата на пръдня.