— Тия приказки си ги запази, додето някой от двама ни не легне да умира. А сега бягай да докладваш и после в леглото.
— Да, сър — неволно отвърнах аз и усетих, че се усмихваме едновременно.
Той блъсна вратата с рамо и тръгна да занесе вечеря на Хендс в конюшнята. Там бе неговият дом.
А моят дом бе тук. Трябваше да го разбера веднъж завинаги. Попригладих влажните си дрехи и криво-ляво се сресах с пръсти. Вдигнах съдовете от масата, после преметнах на лакът влажното наметало.
Докато вървях по коридора от кухнята към голямата зала, гледката ме озадачи. Дали наистина гоблените по стените бяха по-ярки, отколкото някога? Дали ароматните билки по пода ухаеха както винаги, дали дърворезбата по рамките на вратите не беше станала по-лъскава? За момент приписах това впечатление на радостта от завръщането. Но когато спрях в подножието на голямото стълбище да взема свещ, забелязах, че масичката вече не е омазана с восък и дори има бродирана покривка.
Кетрикен.
В Бъкип вече имаше кралица. На устните ми трепна глуповата усмивка. В мое отсъствие огромният замък бе преживял невероятна промяна. Чудех се само дали Искрен е направил всичко преди идването на Кетрикен, или тя е настояла за голямото чистене.
Докато се изкачвах нагоре, забелязах още промени. Застарелите петна от сажди над стенните свещници бяха изчезнали. Не видях прах дори в ъгълчетата на стъпалата. Нямаше паяжини. Големите свещници на всяка площадка светеха ярко. А до тях имаше стойки с оръжия за отбрана. Значи това било да си имаш кралица. Но не помнех Бъкип да е бил така отлично поддържан, чист и благоуханен дори когато съпругата на Умен все още бе жива.
Пред кралските покои стоеше на стража навъсен стар ветеран, когото познавах още откакто бях невръстно хлапе. Той не обичаше да говори. Вгледа се в мен, после ме позна. Усмихна се леко и попита:
— Имаш ли да докладваш нещо особено важно, Фиц?
— Само това, че си дойдох — отвърнах аз и той кимна сдържано. Беше свикнал да идвам тук по всяко време на денонощието, но не си позволяваше да прави предположения или изводи, дори избягваше да слуша догадки. Затова тихо влезе в кралските покои да съобщи някому, че Фиц е дошъл. След малко се върна с известието, че кралят се радва на моето благополучно пристигане и ще ме повика, когато сметне за необходимо. Тихичко отстъпих от вратата. Подобен отговор от устата на краля означаваше много. Умен никога не си губеше времето за празни любезности.
Малко по-нататък в същия коридор бяха покоите на Искрен. И тук пазачът ме позна, но когато го помолих да съобщи за завръщането ми, той отговори, че принц Искрен не е в стаята си.
— А къде? В кулата ли? — попитах аз, като се чудех какво може да наблюдава по това време на годината. Поне няколко месеца зимните бури щяха да опазват бреговете ни от нашествия.
Устните на пазача бавно се разтеглиха в усмивка. От недоумяващия ми поглед усмивката стана още по-широка.
— В момента принц Искрен не е в стаята си — повтори той, после добави: — Ще се погрижа да получи твоето съобщение веднага щом се събуди.
Още малко стоях пред вратата като замаян. После тихо се отдалечих. Изпълваше ме изумление. Ето значи какво било да има кралица в замъка.
Изкачих още два етажа и тръгнах по коридора към стаята си. Вътре миришеше на застояло и камината не гореше. Беше студено, занемарено и прашно. Не се усещаше докосване на женска ръка. Стаята ми се стори гола и сива като затворническа килия. Но все пак бе по-топла от шатрата сред снега, а пухеният дюшек се оказа точно толкова мек и дебел, колкото го помнех. Захвърлих мръсните си дрехи, проснах се на леглото и заспах.
(обратно)3 Подновяване на връзките
Най-старото споменаване за Праотците в библиотеката на Бъкип е записано върху протрит древен свитък. Неясни петна по пергамента подсказват, че е направен от кожа на някакво пъстро животно, непознато за днешните ловци. Мастилото е от сепия с добавка на сок от звънчев корен. Издържало е изпитанията на времето много по-добре, отколкото разноцветните мастила, с които някога са били изрисувани илюстрациите и винетките към текста. Те не само са размазани и избелели, но и тук-там са привлекли вниманието на някакъв червей, който е проял и вкоравил някогашната мека кожа до такава степен, че на места едно невнимателно разгръщане може да я разтроши на ситни парченца.
За жалост най-увредени са вътрешните части на свитъка, описващи неизвестни подробности за пътешествието на крал Мъдрост. От тези разпокъсани текстове става ясно, че тежка беда го е тласнала да дири родината на Праотците. Неговата беда е позната и днес — вражески кораби нападали безмилостно крайбрежието. Оцелелите изречения намекват, че потеглил към Планинското кралство. Не знаем защо е очаквал именно този път да го отведе до дома на митичните Праотци. За съжаление последните етапи от пътешествието и срещата му с Праотците вероятно са били богато илюстрирани, защото на тези места пергаментът е превърнат в разядена дантела, осеяна с откъслечни думи и части от рисунки. Не знаем нищо за тази първа среща. Нямаме ни най-малка представа как е убедил Праотците да станат негови съюзници. Някои песни разказват с твърде метафоричен език как Праотците се спуснали като „урагани“, като „бурни вълни“, като „мъст, превърната в злато“ и „ярост, въплътена в каменни телеса“, за да отблъснат нашествениците от нашите брегове. Легенди разправят, че те дали клетва на крал Мъдрост отново да дойдат на помощ, ако някога пак се нуждаем от закрила. Пред тази история читателят тъне в догадки; и не е първият, нито ще бъде последният, както доказват множеството противоречиви легенди. Но съставеното от личния писар на крал Мъдрост описание на събитията е унищожено навеки от плесен и червеи.