Петте алени кораба все още бяха изтеглени на брега. От флота на Нитбей, главно малки риболовни съдове, бяха останали само изгорени и пробити корпуси, пръснати по пясъка. Вълните си играеха с тях, след като пиратите ги бяха унищожили. От мястото, където островитяните бяха слезли от корабите си, започваха почернели сгради и димящи развалини и бележеха пътя им като разпространяваща се зараза. Напръстник спря коня си и посочи към Нитбей, като обобщи наблюденията си с онова, което знаеше за града и крепостта.
— Заливът е плитък и песъчлив. По време на отлив брегът се разширява. Те са изтеглили корабите си много нависоко. И ако успеем да ги накараме да отстъпят, трябва да използваме отлива, така че да не могат да спуснат корабите си на вода. Прорязали са града като горещ нож — масло: съмнявам се, че са срещнали сериозна съпротива. Сигурно още щом са видели ален корпус, всички са избягали в крепостта. Струва ми се, че островитяните са преодолели и третия пръстен. Но Келвар би трябвало да е в състояние да ги задържи. Четвъртата стена е от дялан камък. Строена е години. Бейгардската твърдина има кладенец и складовете навярно са пълни с жито. Така че няма да падне, освен ако не я превземат с коварство. — Напръстник престана да сочи и отново се отпусна на седлото. — Това нападение е абсурдно — по-тихо продължи тя. — Как може пиратите да очакват да задържат обсадата? Особено ако ги нападнат наши сили?
— Може би не очакват никой да помогне на Бейгард — отвърна Кетрикен. — Ще плячкосат провизии от града, а е възможно и да очакват още кораби. — Тя се обърна към Кърф и му даде знак да отиде до Напръстник. — Аз нямам боен опит — простичко заяви престолонаследницата. — Вие двамата трябва да планирате действията ни. Ще ви се подчинявам като обикновен ратник. Как трябва да продължим?
Видях, че Бърич потръпва. Такава честност заслужава възхищение, ала не винаги е полезна за бойния дух. Напръстник и Кърф се спогледаха.
— Милейди, Кърф има по-голям боен опит от мен. Приемам неговото командване — тихо предложи Напръстник.
Кърф засрамено сведе очи.
— Бърич беше човек на Рицарин. Участвал е в много повече битки от мен — смутено каза той. После рязко вдигна поглед. — Препоръчвам ви го, милейди.
Лицето на Бърич разкриваше сблъсък на противоречиви чувства. За миг очите му грейнаха. После се разколеба.
„Сърце на глутницата, те ще ловуват добре за теб“ — подкани го Нощни очи.
— Поеми командването, Бърич. Те ще се бият със сърце за теб.
Целият настръхнах, когато чух Кетрикен да повтаря мисълта на моя вълк. Видях, че Бърич потреперва. Той изправи гръб на седлото.
— Не можем да ги изненадаме в тази равнина. И ще се защитават зад трите пръстена. Броят ни не е голям. Най-голямата ни сила, милейди, е времето. Можем да ги обсадим. Те нямат достъп до прясна вода. Ако Бейгард издържи, а ние затворим изхода на островитяните, просто можем да изчакаме пристигането на нашите кораби. И тогава ще преценим дали да ги нападнем, или просто да ги уморим от глад.
— Струва ми се разумно — одобри престолонаследницата.
— Те са глупци, ако не са оставили поне малък отряд при корабите си. Ще се наложи незабавно да се справим с тях. После трябва да поставим наша стража със заповед да разруши съдовете, ако се появи вероятност островитяните да се опитат да избягат. Иначе флотът на принца престолонаследник Искрен ще се увеличи с пет кораба.
— И това ми се струва разумно. — Идеята очевидно зарадва Кетрикен.
— И трябва да действаме бързо. Скоро ще забележат появата ни, ако вече не са ни видели. Със сигурност ще разберат в какво положение се намират. Трябва да ги приклещим там, да задържим онези, които обсаждат крепостта, и да убием другите при корабите.
Кърф и Напръстник кимаха. Бърич ги погледна.
— Искам вашите стрелци за обсадата на крепостта. Трябва да задържим пиратите вътре, не да влизаме в близък бой. Просто да ги накараме да останат на мястото си. Те ще се опитат да се измъкнат оттам, откъдето са влезли. На това място ще съсредоточим повечето си сили, но ще пазим цялата външна стена. И засега изобщо не се опитвайте да прониквате вътре. Нека драпат като раци в гърне.
Напрегнати кимвания от двамата капитани. Бърич продължи:
— Искам мечове за корабите. Очаквам боят да е тежък. Те ще защитават единствения си път за бягство. Ще пратим няколко стрелци с огнени стрели. Ако всичко друго се провали, изгорете корабите. Но първо се опитайте да ги превземете.
— „Руриск“! — извика някой от задните редици. Всички глави се обърнаха към водата. „Руриск“ заобикаляше северния нос на Нитбей. След малко се появи второ платно. Конниците зад нас надигнаха вик. Но по-нататък от нашия флот, закотвен в дълбоки води, бял като корем на мъртвец и с надути платна, се поклащаше белият кораб. В мига, в който го зърнах, ме прониза леден ужас.