Очаквахме празнично посрещане в Бъкип. Като се имаше предвид мекото време, корабите трябваше да са се върнали преди нас, за да съобщят вестта за успеха ни. Затова не се изненадахме, когато видяхме да се приближава отряд от стражата на Славен. Странното бе, че след като ни забелязаха, те просто продължиха напред. Никой не извика, не махна с ръка. Напредваха безмълвни и мрачни като призраци. Мисля, че с Бърич едновременно видяхме жезъла, който носеше водачът им — малка полирана пръчка, която предвещаваше сериозни новини.
Бърич се обърна към мен. На лицето му беше изписан неприкрит ужас.
— Крал Умен е умрял — промълви той.
Не се изненадах, само усетих огромна празнота в душата си. Уплашеното момче в мен ахна, осъзнало, че вече нищо не стои между мен и Славен. В същото време се зачудих какво ли би било, ако го бях наричал „дядо“ вместо „милорд“. Ала тези мои егоистични страни бяха нищожни в сравнение с онова, което означаваше новината за един кралски човек. За добро или зло Умен ме бе създал такъв, какъвто бях. Един ден бе взел живота ми в ръцете си — момче, играещо си под масата в Голямата зала — и беше поставил печата си отгоре му. Бе решил, че трябва да мога да чета и пиша, да въртя меч и да използвам отрова. Струваше ми се, че с неговата смърт трябва сам да поема отговорността за делата си. Странно плашеща мисъл.
Всички бяха видели какво носи стражникът. Спряхме на пътя. Като разтворена завеса стражата на Кетрикен го пусна да се приближи до нея. Възцари се страшна тишина, докато той й подаваше жезъла, сетне и малък свитък. Червеният печат се счупи под ноктите й. Восъкът падна в калта. Тя бавно разгъна свитъка и го прочете. Нещо в нея угасна. Кетрикен остави свитъка да последва печата на пътя като нещо, което никога повече не желае да докосне. Не припадна, не заплака. Очите й блуждаеха надалеч и тя леко постави ръка на корема си. И от това движение разбрах, че не е мъртъв Умен, а Искрен.
Пресегнах се към него. Някъде, определено някъде, нещо малко трябваше да се свива в мен, искрица от връзка, невъобразимо тънка нишка… не. Дори не бях усетил кога е изчезнала. Спомних си, че винаги когато бях влизал в сражение, връзката ни беше прекъсвала. Спомних си също нещо, което в нощта на битката само ми се бе сторило странно. Бях чул Искрен да вика, да дава непонятни заповеди. Не си спомнях нито една конкретна дума. Ала сега си помислих, че това са били бойни заповеди, заповеди за разпръскване, за залягане или… но не си спомнях нищо със сигурност. Погледнах Бърич и видях въпроса в очите му. Трябваше да свия рамене.
— Не зная — промълвих аз. Той замислено сбърчи чело.
Престолонаследницата Кетрикен неподвижно седеше на коня си. Никой не понечи да я докосне, никой не изрече нито дума. Пак погледнах Бърич и срещнах очите му. Видях в тях фаталистично примирение. За втори път в живота му престолонаследникът падаше, преди да се е възкачил на престола. След дълго мълчание Кетрикен огледа стражата си и конните ратници, които я следваха.
— Принц Славен е получил вест, че принцът престолонаследник Искрен е мъртъв. — Кетрикен не повиши глас, но всички чуха ясните й думи. Веселието помръкна и триумфът в очите на хората угасна. Тя изчака малко, после пришпори коня си и ние поехме след нея към Бъкип.
Безпрепятствено стигнахме до портата. Стражниците безучастно ни наблюдаваха. Един от тях небрежно отдаде чест. Кетрикен не забеляза. Бърич още повече се намръщи, ала не каза нищо.
В двора на замъка, изглежда, течеше обикновен ден. Наизлязоха коняри да вземат конете, докато другите слуги спокойно си вършеха работата. Някак си тази позната картина ме ужаси. Искрен бе мъртъв. Не ми се струваше редно животът да продължава по този ежедневен начин.
Бърич помогна на Кетрикен да слезе от коня. Част от мен забеляза изражението на Напръстник, когато престолонаследницата беше отведена от придворни дами, надаващи възклицания колко изтощена изглеждала, добре ли била, придружени от други, изразяващи съчувствие и скръб. На лицето на капитана на стражата за миг се изписа завист. Напръстник бе само воин, положил клетва да защитава своята престолонаследница. Тя не можеше да я последва в замъка, колкото и да я обичаше. Сега Кетрикен се намираше под грижите на придворните си дами. Ала аз знаех, че тази вечер Бърич няма да е сам пред вратата й.
Загриженият шепот на придворните дами беше достатъчен, за да разбера, че слухът за бременността на престолонаследницата се е разпространил. Зачудих се дали Славен вече го е чул. Бях наясно, че някои клюки първо обхождат само жените, преди да станат обществено достояние. Изведнъж ужасно ми се прииска да зная дали Славен е научил, че Кетрикен носи престолонаследника. Подадох на Хендс юздите на Сажда, благодарих му и му обещах по-късно да му разкажа всичко. Но докато тръгвах към замъка, на рамото ми падна ръката на Бърич.