— Само няколко думи. Сега.
Понякога се отнасяше с мен почти като с принц, друг път като с конярче. Това не беше молба. Хендс с кисела усмивка ми връчи юздите и отиде да се погрижи за други животни. Последвах Бърич, който водеше Дорест към яслите. Нямаше проблем да намери свободна ясла за коня си до обичайното място на Сажда. Двамата спокойно се заехме да разседлаваме животните. Работата ми подейства успокоително. В конюшнята бе сравнително тихо, но Бърич изчака докато всички се махнат и чак тогава попита:
— Вярно ли е?
— Не зная точно. Връзката ми с него прекъсна. Когато заминахме за Нитбей, беше съвсем слаба, пък и никога не съм можел да я поддържам по време на сражение. Според него толкова здраво спускам стените си срещу другите около мен, че не му позволявам да влезе.
— Не разбирам нищо от това, но зная за този проблем. Сигурен ли си, че тъкмо тогава си го изгубил?
Разказах му, че съм усетил Искрен по време на битката и че има вероятност в този момент да е бил нападнат. Бърич нетърпеливо кимна.
— Но сега, след като положението се успокои, не можеш да се свържеш с него, така ли? Да подновиш връзката?
Не отговорих веднага и овладях кипящото си раздразнение.
— Не. Не мога. Не мога да използвам Умението така.
Той се намръщи.
— Виж, известно ни е, че напоследък съобщенията се отклоняват. Как да се уверим, че това не е измислено?
— Няма как. Все пак не мога да повярвам, че Славен ще прояви такава дързост.
— Той е способен на всичко — тихо отвърна Бърич.
Изправих се, след като бях изчистил калта от подковите на Сажда. Той се беше подпрял на вратичката на съседната ясла и погледът му се рееше в далечината. Белият кичур в косата му напомняше за безпощадността на Славен. Принцът бе заповядал да убият Бърич също толкова нехайно, колкото друг би замахнал срещу досадна муха. И изглежда, изобщо не се беше обезпокоил от неуспеха си. Той не се боеше от възмездието на управителя на конюшнята или копелето.
— Така. А какво ще каже, когато Искрен се върне? — прошепнах аз.
— Щом стане крал, ще се погрижи Искрен никога да не се върне. Човекът, който седи на трона на Шестте херцогства, може да се разправи с неудобните хора. — Бърич не гледаше към мен и аз се опитах да не обърна внимание на ужилването. Беше истина. Щом Славен вземеше властта, не се съмнявах, че ще има убийци, готови да изпълняват заповедите му. Навярно вече имаше. Тази мисъл ме вледени.
— Ако искаме категорично доказателство, че Искрен е жив, единственият начин е да пратим някого да го открие и да донесе вест от него — казах аз.
— Дори да приемем, че вестоносецът оцелее, това пак ще отнеме твърде много време. Щом Славен вземе властта, думата на вестоносеца няма да значи нищо за него. Приносителят на такива вести няма да смее да ги изрече на глас. Трябва ни доказателство, че Искрен е жив, доказателство, което крал Умен ще приеме, и то преди Славен да вземе властта. Той няма да остане дълго престолонаследник.
— Между него и трона все още стоят крал Умен и детето на Кетрикен — възразих аз.
— Това място се оказа нездравословно за възрастни здрави мъже. Съмнявам се, че един болен старец и едно неродено бебе ще имат по-голям късмет. — Бърич поклати глава. — Е, значи не можеш да се свържеш с него. Кой може?
— Всеки от котерията му.
— Пфу! Нямам им вяра.
— Крал Умен може и да успее — колебливо предложих аз. — Ако вземе сила от мен.
— Въпреки че връзката ти с Искрен е прекъсната ли — напрегнато попита Бърич.
Свих рамене и поклатих глава.
— Не зная. Тъкмо затова казах „може и да успее“.
Бърич за последен път прокара длан по вече изтърканата шия на Дорест, после решително заяви:
— Ще трябва да опитаме. При това колкото по-скоро, толкова по-добре. Не бива да оставяме Кетрикен да скърби, ако няма причина за това. Може да изгуби детето. — Бърич въздъхна и ме погледна. — Върви да си починеш. Довечера се приготви да посетиш краля. Щом те видя да влизаш, ще се погрижа да има свидетели на онова, което открие крал Умен.
— Бърич — възразих аз, — има прекалено много неясноти. Дори не знам дали довечера кралят ще е буден, нито дали ще е в състояние да използва Умението. И дали ще го направи, ако го помоля. И ако го направим, Славен и всички останали ще узнаят, че съм кралски човек в смисъла на Умението. И…