Когато херцог Таран свърши, тя като че ли понечи да стане и да заговори, но Славен я изпревари и почти припряно вдигна току-що напълнената си чаша. После даде знак на залата да запази тишина и протегна чашата си към престолонаследницата.
— Тази вечер много се каза за мен и нищо за нашата прекрасна престолонаследница Кетрикен. Когато се завърна у дома, тук я посрещна тъжна вест. И все пак не смятам, че покойният ми брат Искрен би желал скръбта по смъртта му да засенчи всичко, което е заслужила неговата съпруга. Въпреки състоянието си — многозначителната усмивка на Славен опасно приличаше на подигравателно хилене — тя реши, че интересите на кралството изискват сама да се изправи срещу алените кораби. Под нейния доблестен меч със сигурност са паднали много пирати. Никой не може да се съмнява, че нашите ратници са били въодушевени от вида на престолонаследницата, решена да се сражава за тях, независимо от риска, който поема.
На бузите на Кетрикен избиха розови петна. Славен продължи, като обрисува стореното от нея със снизхождение и ласкателства. Неискреността на изкуствените му фрази някак си омаловажи победата й.
Напразно очаквах някой на високата маса да я защити. Ако станех да надигна глас срещу Славен, щяха да го приемат почти като подигравка. Кетрикен, вечно неуверена за мястото си в двора на своя съпруг, а сега останала и без неговата подкрепа, сякаш още повече се сви на стола си. От устата на Славен нейните подвизи изглеждаха по-скоро съмнителни и безразсъдни, отколкото дръзки и решителни. Знаех, че сега вече тя няма да се осмели да заговори. И наистина — престолонаследницата продължи да прави компания на крал Умен, като мълчаливо посрещаше безпомощните му опити да поведе разговор.
Ала лошото тепърва предстоеше. В края на вечерята Славен още веднъж даде знак за мълчание, обеща на присъстващите, че скоро ще има менестрели и кукловоди, но ги помоли да потърпят, докато съобщи още нещо. След много размисли и задълбочени консултации и с огромна неохота принцът бил разбрал онова, което доказало нападението срещу Нитбей. Бъкип вече не бил някогашното безопасно и сигурно място. И определено не бил подходящ за човек с крехко здраве. Ето защо било взето решение крал Умен (при споменаването на името му кралят вдигна глава и запремигва) да замине навътре в сушата и да се настани в Трейдфорд на река Вин във Фароу, докато здравето му се подобри. Тук Славен се отклони и обсипа с щедри благодарности херцог Властен Фароуски за това, че отстъпил замъка Трейдфорд на кралското семейство. Прибави и че това място било лесно достъпно от главните замъци и на Фароу, и на Тилт, защото той искал да остане във връзка с тези извънредно предани херцози, които напоследък толкова често предприемали дълги пътувания, за да му се притекат на помощ в тези сурови и тежки времена. С удоволствие щял да премести живота на кралския двор при онези, които досега изминавали толкова големи разстояния, за да му се наслаждават. Замълча, за да приеме благодарното кимане на херцозите и измърморените им уверения за бъдеща подкрепа. Те покорно стихнаха, щом принцът отново вдигна ръка.
Славен покани, не, помоли престолонаследницата да последва крал Умен. Там щяла да е в безопасност, а и замъкът Трейдфорд щял да й е по-удобен, тъй като бил построен като дом, а не като крепост. Поданиците й щели да се успокоят, ако знаели, че за неродения им престолонаследник и неговата майка се полагат всички грижи и че те са далеч от опасното крайбрежие. Той обеща да бъдат положени всички усилия, за да може Кетрикен да се почувства като у дома си. В кралския двор отново щяло да настане веселие. Много от мебелите и съкровищата на Бъкип щели да последват краля, за да приемел по-лесно преместването си. Докато представяше баща си за видиотен старец, а Кетрикен — за разплодна кобила, принцът през цялото време се усмихваше. Дори посмя да изчака, за да чуе отговора, с който тя щеше да приеме съдбата си.
— Не мога — с огромно достойнство заяви Кетрикен. — Бъкип е мястото, където ме остави милорд Искрен, и преди да замине го повери на моите грижи. Ще остана тук и тук ще се роди детето ми.