— Това ще очаква от мен Славен.
— Прав си, струва ми се. — С едно клъцване Сенч отряза опашката до възела. Изпитах странно усещане, когато косата ми се пръсна напред. Сякаш отново бях паж. Вдигнах ръка и проверих докъде стига. — А ти какво ще правиш?
— Ще се опитам да потърся сигурно място за Кетрикен и краля. Трябва да приготвя всичко за бягството им. Трябва да изчезнат като сенки при силна светлина.
— Сигурен ли си, че се налага?
— Какво друго ни остава? Сега те са заложници. Безсилни. Вътрешните херцози преминаха на страната на Славен, крайбрежните изгубиха вяра в крал Умен. Кетрикен обаче си създаде съюзници сред тях. Ще видя какво ще успея да уредя. Поне ще се погрижим двамата да избягат на място, където да не могат да ги използват срещу Искрен, когато се върне, за да предяви претенции за короната, разбира се.
— Ако се върне — мрачно отбелязах аз.
— Когато. Праотците ще са с него. — Сенч ме изгледа кисело. — Помъчи се да вярваш в нещо, момко. Заради мен.
Времето, което бях прекарал при Гален, несъмнено бе най-тежкият период от живота ми в Бъкип. Но седмицата след онази нощ със Сенч се доближаваше до него. Ние бяхме разровен мравуняк. Където и да идех, постоянно нещо ми напомняше, че основите на живота ми са разклатени. Нищо не бе като преди.
Имаше огромен приток на хора от Вътрешните херцогства, дошли да присъстват на обявяването на Славен за престолонаследник. Ако конюшните ни вече не бяха празни, Бърич и Хендс нямаше да има къде да настаняват конете. Навсякъде виждах непознати лица — високи русокоси фароуски мъже и яки тилтски земеделци и скотовъдци. Те коренно се различаваха от мрачните бъкипски ратници с техните траурно подстригани коси. Често избухваха свади. Ропотът от града придоби формата на шеги, които сравняваха нашествието на чужденци с набезите на островитяните.
От друга страна, замъкът безсрамно се плячкосваше. Товареха на шлепове гоблени и килими, мебели и инструменти, всевъзможни провизии, и ги откарваха в Трейдфорд, за да ги „запазят за удобство на краля“. Госпожа Чевръстка изнемогваше да подслонява толкова много гости, когато липсваха половината мебели. Понякога ми се струваше, че Славен се опитва да се погрижи, преди да замине да бъде опустошено всичко, което не може да вземе със себе си.
В същото време той не пестеше нищо, за да е сигурен, че коронясването му за престолонаследник ще е възможно най-пищно и тържествено. Наистина не знаех защо си прави целия този труд. Поне за мен бе ясно, че възнамерява да зареже четири от Шестте херцогства. Ала както веднъж ме беше предупредил шутът, нямаше смисъл да се опитвам да претеглям пшеницата на Славен със своите крини. Стандартите ни се различаваха. Може би фактът, че настоя херцозите на Беърнс, Рипон и Шоукс лично да видят как отнема короната на Искрен, бе някаква фина форма на отмъщение, която не разбирах. Не го интересуваха трудностите, които трябваше да преодолеят те, за да дойдат в Бъкип в момент, в който бреговете им се намираха под постоянни нападения. Не се изненадах, че се забавиха. А когато пристигнаха, те останаха смаяни от плячкосването на Бъкип. Вестта за плановете на Славен да се премести заедно с краля и Кетрикен не бяха стигнали до Крайбрежните херцогства, освен като слухове.
Ала много преди да се появят крайбрежните херцози животът ми окончателно започна да се разпада. Ведра и Джъстин започнаха да ме преследват. Усещах ги, често физически зад мен, но също толкова често в периферията на ума си. Бяха като птици, кълвящи всичките ми открити мисли, случайни блянове или каквито и да било незащитени мигове от живота ми. И не беше само това. Сега разбирах, че те само отвличат вниманието ми, за да ми пречат да усещам по-финото докосване на Уил. Затова обградих ума си със здрави стени, макар да знаех, че спирам и Искрен. Боях се, че това е действителното им намерение, но не смеех да разкрия този страх на никого. Постоянно се озъртах и използвах всички сетива, които притежавахме с Нощни очи. Заклех се, че ще съм по-предпазлив, и се заех със задачата да установя с какво се занимават другите членове на котерията. Бърл се намираше в Трейдфорд и привидно помагаше да подготвят замъка за удобството на крал Умен. Нямах представа къде е Карод и не можех да попитам никого. Единственото, което успях да открия със сигурност, бе, че вече не е на „Постоянство“. Това ме разтревожи. И тревогата ми почти ме подлуди, след като престанах да усещам Уил. Дали знаеше, че съм го разкрил? Или беше прекалено добър, за да долавям присъствието му? Започнах да живея така, сякаш наблюдават всяко мое движение.
Конете и животните за разплод не бяха единственото, което ограбваха от конюшнята. Една сутрин Бърич ми каза, че Хендс заминал. Нямал време да се сбогува с никого.