— Кога се случи това?
— Преди около час. Не е лесно да те открие човек.
Внимателно се вгледах в него.
— Слез в конюшнята при Бърич. Виж с какво може да ти помогне. — Знаех, че лечителят няма да докосне шута. Също като мнозина в крепостта, той се боеше от странния му вид.
— Какво ще правиш — тихо попита той.
— Не зная — признах аз. Това бе една от онези ситуации, за които бях предупредил Сенч. Знаех, че независимо от мен, последствията ще са сериозни. Трябваше да отвлека вниманието на Славен от онова, което правеше. Бях сигурен, че Сенч знае какво става. Ако за известно време разсеех Славен и всички други… сещах се само за една новина, която можеше да е достатъчно важна за принца, за да остави Умен.
— Ще се оправиш ли?
Шутът бе седнал на студените каменни стъпала и бе опрял глава на стената.
— Да. Върви.
Заслизах по стълбището.
— Чакай! — ненадейно извика шутът. Спрях.
— Когато отвеждаш моя крал, аз ще тръгна с него.
Просто го зяпнах.
— Сериозно. Носех нашийника на Славен, защото ми беше обещал. Сега това не значи нищо за него.
— Не мога да ти обещая — тихо казах аз.
— Аз мога. Обещавам, че ако отведат моя крал и не съм с него, ще издам и последната ти тайна. И последната. — Гласът му трепереше. Той отново отпусна глава на стената.
Побързах да се обърна. Сълзите по бузите му порозовяваха от раните по лицето му. Не можех повече да го гледам. Затичах се надолу по стълбището.
(обратно)27 Заговор
— Отнякъде ще ни трябва кръв. — Кетрикен ме беше изслушала и сега го каза съвсем спокойно, все едно искаше чаша вино.
— Ще донеса кокошка — неохотно отвърна Лейси. — Трябва ми чувал, за да не вдигна шум…
— Върви тогава — каза й Търпение. — Побързай. Занеси я в моята стая. Аз ще взема нож и леген и ще го направим там. После ще донесем тук само една чаша кръв. Колкото по-малко направим тук, толкова по-малко ще трябва да крием.
Първо бях отишъл при Търпение и Лейси, защото знаех, че никога няма да мога сам да вляза при престолонаследницата. Докато аз се отбивах до стаята си, те ме бяха изпреварили при Кетрикен, привидно, за да й занесат специална билкова отвара, а всъщност тихо да я помолят да ми даде частна аудиенция. Тя бе освободила всичките си придворни дами и ги беше уверила, че Търпение и Лейси са й достатъчни, после бе пратила Розмари да ме доведе. Сега момиченцето си играеше край огнището и унесено обличаше куклата си.
Когато Лейси и Търпение излязоха, Кетрикен ме погледна и каза:
— Ще оплискам роклята и леглото си с кръвта и ще пратя да повикат Уолас, за да му кажа, че се опасявам, че съм пометнала от падането. Но повече нищо не мога да направя, Фиц. Няма да позволя този човек да ме докосне, нито ще съм толкова глупава, че да изпия или изям нещо, приготвено от него. Правя го само за да отвлека вниманието му от краля. Няма и да кажа, че съм изгубила детето. А само, че се опасявам. — Говореше яростно. Вледених се. Тя толкова лесно приемаше онова, което правеше Славен, и предложеното от мен противодействие. Отчаяно ми се прииска да съм сигурен, че има защо да ми се довери. Кетрикен не споменаваше за коварство или зло. Просто обсъждаше стратегията като пълководец, който се подготвя за битка.
— Това ще е достатъчно — обещах й аз. — Познавам принц Славен. Уолас ще се втурне при него с новината и той ще последва Уолас тук, колкото и да е непристойно. Няма да е в състояние да устои на изкушението, ще копнее със собствените си очи да види резултата от пъкленото си дело.
— Стига ми и това, че всички жени постоянно ми съчувстват за смъртта на Искрен. Ще ми дойде прекалено, ако трябва да ги слушам да говорят и за помятането на детето ми. Но щом се налага, ще го изтърпя. Обаче ако оставят стража при краля?
— Веднага щом тръгнат насам, ще почукам на вратата и ще им отвлека вниманието. Ще се справя със стражата.
— Но ако отвлечеш вниманието им, как ще постигнеш нещо?
— Има… Ще имам помощник. — Поне така се надявах. Отново изругах, че Сенч никога не ми бе обяснил как да се свързвам с него в такива ситуации. „Довери ми се — винаги беше казвал той. — Аз наблюдавам и слушам където трябва. Викам те винаги, когато, няма опасност. Тайната остава тайна, когато я знае само един човек.“ Вече бях разкрил плана си пред огнището с надеждата Сенч някак си да ме чуе. Надявах се за краткото време, което успеех да спечеля, той да намери начин да се вмъкне при краля и да му даде отдих от болката, за да издържи тормоза на Славен.