Единственият друг слух, който си съперничеше с този, бе, че някакво момче видяло Пъпчивия край кладенеца на двора. Било към полунощ. На никого не му хрумваше да се запита какво е правило там момчето нито на каква светлина е видяло тази лоша поличба. Вместо това всички се кълняха да стоят надалеч от водата, защото това предзнаменование означавало, че кладенецът е опасен. Е, докато пиеха бира, нямаше от какво да се боят. Останах, докато не съобщиха, че Славен искал незабавно да пратят трима яки мъже с брадви в кралските покои. Това възбуди нови приказки и се възползвах от раздвижването, за да изляза и да отида в конюшнята.
Бях възнамерявал да потърся Бърич и да видя дали шутът го е открил. Вместо това се сблъсках с Моли, която слизаше по стръмното стълбище. Тя видя смаяното ми изражение и се засмя. Но смехът й бе горчив и не стигна до очите й.
— Защо си ходила при Бърич? — Попитах я и мигновено осъзнах колко груб е въпросът ми. Боях се, че е търсила помощ.
— Той ми е приятел — отвърна тя. После погледна над рамото ми. Продължавах да стоя на пътя й. — Пусни ме да мина! — свирепо изсъска Моли.
Прегърнах я.
— Моли, моля те, Моли — казах, когато тя безсърдечно ме отблъсна. — Хайде да поговорим някъде, макар и само за малко. Не издържам да ме гледаш така. Държиш се, като че ли съм те напуснал, но аз винаги те нося в сърцето си. Не мога да съм с теб, но не защото не го желая.
Тя престана да се съпротивлява.
— Моля те — продължих аз.
Моли се огледа.
— Ще поговорим. За малко. Тук.
— Защо толкова ми се сърдиш?
Моли понечи да ми отговори рязко, после стисна устни.
— Защо смяташ, че чувствата ми към теб са централният стълб на живота ми — каза тя накрая. — Защо смяташ, че нямам други грижи, освен теб?
— Може би защото моите чувства към теб са такива — сериозно отвърнах аз.
— Не е вярно. — Поправи ме, сякаш бях дете, което настоява, че небето е зелено.
— Вярно е — не отстъпвах аз. Опитах се да я притегля към себе си, ала тя се вдърви в ръцете ми.
— Престолонаследникът Искрен беше по-важен за теб. Крал Умен е по-важен. Кетрикен и нейното неродено дете са по-важни. — Моли ги отброяваше на пръсти, като че ли броеше недостатъците ми.
— Знам какъв е дългът ми — тихо отвърнах аз.
— Аз пък знам на кого принадлежи сърцето ти — безизразно заяви тя. — Не на мен.
— Искрен е… вече не е тук, за да пази съпругата си, детето си и баща си — опитах се да я вразумя аз. — Така че засега трябва да ги поставя над собствения си живот. Над всичко, което ми е скъпо. Не защото ги обичам повече, а… — Безполезно потърсих нужните думи. — Аз съм кралски човек.
— Аз пък не съм ничия. — Това бе най-самотното изречение на света. — И сама ще се грижа за себе си.
— Това няма да е вечно — възразих аз. — Някой ден ще бъдем свободни. Свободни да се оженим, да правим…
— Каквото ти заповяда твоят крал — довърши тя. — Не, Фиц. — Гласът й излъчваше окончателност. Болка. Тя се отскубна от мен и заслиза по стълбището. Когато се отдалечи на две стъпала и сякаш цялата зима бушуваше помежду ни, Моли продължи:
— Трябва да ти кажа нещо — почти нежно рече тя. — Сега в живота ми има друг. Който е за мен онова, каквото е за теб твоят крал. Той е над собствения ми живот, над всичко, което ми е скъпо. Според собствените ти думи, не можеш да ме обвиняваш. — Моли отново ме погледна.
Не зная как съм изглеждал. Зная само, че тя се извърна, сякаш не можеше да понесе вида ми.
— И заради него си отивам. На по-сигурно място.
— Моля те, той не може да те обича колкото мен — промълвих аз…
Моли не ме погледна.
— Нито твоят крал може да те обича колкото мен… преди. Но. Не става въпрос за неговите чувства — бавно каза тя. — А за моите. Той трябва да е на първо място в живота ми. Нуждае се от това. Разбери го. Не че вече не те обичам. Просто не мога да поставя чувствата си над онова, което е най-добре за него. — Моли се спусна още две стъпала надолу. — Сбогом, Новия. — Прошепна тези последни думи съвсем тихо, ала те потънаха в сърцето ми, сякаш отпечатани с нажежено желязо.
Стоях на стъпалата и я гледах как си отива. Изведнъж това чувство и болката станаха прекалено познати. Затичах се след нея, хванах я за ръката и я дръпнах в мрака под стълбището.