— Не зная — в отговор на предишния й въпрос казах аз.
— Аз обаче зная. Кралят ще е на сигурно място в моите Планини. Там ще го уважават и ще го пазят и може би Джоунки ще… а, благодаря ви, Надежда. — Кетрикен взе чашата и отпи, докато лейди Надежда заемаше мястото си.
Усмихнах се на престолонаследницата и грижливо подбрах думите си.
— Но до Планините има много път, милейди, и по това време на годината времето е сурово. Докато вестоносецът стигне, за да поиска цяра, вече ще е почти пролет. Има и други места, които могат да предложат лек за болката ви. Беърнс или Рипон например, ако ги помолим. Нали знаете, достойните херцози на тези провинции не могат да ви откажа нищо.
— Зная — уморено се усмихна Кетрикен. — Но точно сега те имат такива проблеми, че се колебая да искам нещо от тях. Освен това коренчето, което наричаме „вечна билка“, расте само в Планините. Мисля, че ако е достатъчно решителен, вестоносецът може да стигне дотам. — Тя отново отпи от чая си.
— Кого да пратим с такава молба? Това е най-трудният въпрос — отбелязах аз. Престолонаследницата не може да не разбираше трудностите да пратим болния старец на зимно пътуване в Планините. Той не можеше да замине сам. — Пратеникът трябва да е надежден и със силна воля.
— Май говориш за жена — саркастично подметна Кетрикен и Надежда весело се засмя, по-скоро зарадвана, че настроението на престолонаследницата се е подобрило, отколкото развеселена от остроумието й. Кетрикен замръзна с чаша, поднесена към устните си. — Навярно би трябвало да отида аз, за да се погрижа лично за това — прибави тя и се усмихна, когато я зяпнах. Ала лицето й бе сериозно.
Продължихме да разговаряме за общи неща и Кетрикен ми даде рецепта от несъществуващи билки, които обещах да се опитам да й осигуря. Струваше ми се, че съм разбрал какво иска да ми каже. Когато се извиних и се прибрах в стаята си, се зачудих как ще й попреча да изпревари с действията си Сенч.
Тъкмо бях заключил и спуснал резето, когато усетих течението. Обърнах се и видях, че входът към покоите на Сенч е отворен. Уморено се качих по стълбището. Умирах за сън, но знаех, че ако легна, няма да мога да затворя очи.
Когато влязох в стаята, усетих примамлива миризма на храна и внезапно разбрах, че съм гладен. Сенч вече седеше до масичката.
— Седни и хапни — напрегнато ми каза той. — Трябва да обмислим нещата.
На втората хапка от месния пай Сенч тихо ме попита:
— Колко време според теб можем да държим крал Умен в тази стая?
Сдъвках храната, преглътнах и казах:
— Никога не съм можел да открия как се влиза тук.
— О, има си начини. И тъй като се налага да се носи храна и други неща, неколцина знаят за тях, без всъщност да знаят точно какво знаят. Бърлогата ми е свързана с няколко стаи, които редовно се снабдяват с провизии за мен. Но животът ми беше много по-прост, когато носеха храна и бельо за лейди Дайми.
— Как ще се справяш, след като Славен замине за Трейдфорд?
— Най-вероятно не толкова лесно, колкото сега. Някои задачи ще се изпълняват по навик, ако останат хората с навиците, несъмнено. Е, когато храната започне да свършва, някой ще се зачуди защо се складират запаси в неизползвана част на замъка. Но ставаше дума за удобството на Умен, не за моето.
— Зависи как ще изчезне кралят. Ако Славен реши, че е напуснал крепостта по обикновения начин, известно време ще можеш да го държиш тук. Но ако знае, че е все още в Бъкип, няма да се спре пред нищо. Подозирам, че първата му заповед ще е да прати мъже с чукове да разбият стените в кралската спалня.
— Грубо, но резултатно — съгласи се Сенч.
— Намери ли му сигурно място в Беърнс или Рипон?
— Толкова бързо ли? Не, разбира се. Ще трябва да го крием тук дни, а може би и седмици преди да приготвим мястото. И после ще трябва тайно да го измъкнем от крепостта. Това означава да подкупим хора и да знаем кога ще пазят на портата. За съжаление хората, които могат да бъдат подкупени да направят нещо, по-късно могат да бъдат подкупени и да го издадат. Освен ако не ги сполети нещастие. — Той ме погледна.
— Не се грижи за това. Има и друг начин да напуснеш Бъкип — отвърнах аз. Имах предвид моя „вълчи“ изход. — По-сериозният ни проблем е Кетрикен. Тя ще действа на своя глава, ако скоро не разбере, че имаме план. Мислите й са я отвели в същата посока като твоите. Предлага довечера да отведе Умен в Планините.
— Бременна жена и болен старец посред зима ли? Смешно. — Той замълча за миг. — Но никой не го очаква. Няма да ги търсят в тази посока. И с керваните, които Славен праща по реката, още една жена и нейният болен баща няма да привлекат вниманието.