— Въпреки това е смешно — възразих аз. Не ми харесаха заинтригуваните искрици, които заблестяха в очите му. — Кой ще тръгне с тях?
— Бърич. Това ще го спаси от алкохолна смърт и освен това той ще се грижи за животните им. Ти ще ги придружиш ли?
— Знаеш, че ще ги придружа — неохотно отвърнах аз. — Но Умен няма да издържи на такова пътуване.
— По-вероятно е да издържи на такова пътуване, отколкото да оцелее при Славен. Болестта ще продължи да разяжда живота му, където и да се намира. — Той се намръщи още повече.
— Но нямам представа защо напоследък го разяжда много по-бързо.
— От студа. И тормоза. Те си казват думата.
— Тук-там по пътя има странноприемници. Мога да им намеря малко пари. Умен почти не прилича на себе си и няма защо да се боим, че ще го познаят. С Кетрикен ще е по-трудно. Малко са жените с нейния цвят на кожата и ръст. И все пак, дебело облечена, можем да я направим по-пълна. Ще скрие косата си под качулка и…
— Не говориш сериозно.
— До утре вечер — отвърна Сенч. — Трябва да направим нещо до утре вечер. Защото тогава сънотворното, което дадох на Умен, ще престане да действа. Навярно повече няма да има покушения срещу Кетрикен, поне докато не замине за Трейдфорд. Но щом попадне във властта на Славен, е, по време на пътуване могат да се случат много злополуки. Подхлъзване от гемия в ледената вода, подплашен кон, развалено месо. Ако е наполовина толкова добър, колкото сме ние, неговият убиец ще успее.
— Убиецът на Славен ли?
Сенч ме погледна съчувствено.
— Ти да не мислиш, че нашият принц сам ще маже стъпалата с чернило и мас? Кой мислиш, че е?
— Ведра. — Името само изскочи от устата ми.
— Тогава очевидно не е тя. Не, ще се окаже някой невзрачен човечец с любезно държане и уседнал живот. Ако изобщо успеем да го разкрием. Е, засега да оставим това. Макар че няма по-голямо предизвикателство от преследването на друг убиец.
— Уил — промълвих аз.
И бързо му разказах за Уил. Докато ме слушаше, очите му се разширяваха.
— Блестящо — възхитено каза той. — Умел убиец. Цяло чудо е, че досега никой не се е сетил.
— Умен може да се е сетил — тихо отвърнах аз. — Но неговият убиец може да не е успял да научи…
Сенч се отпусна на стола си и замислено каза:
— Умен е достатъчно сдържан, за да му хрумне такава, идея и да я скрие дори от мен. Но се съмнявам, че Уил е нещо повече от шпионин. Ужасен шпионин, да, няма грешка. Трябва да си особено предпазлив. Но мисля, че засега няма нужда да се боим, че е убиец. — Сенч се прокашля. — Е, добре. Сега е още по-ясно, че трябва да бързаме. Бягството трябва да е от стаята на краля. Намери начин пак да отвлечеш вниманието на стражата.
— По време на коронясването…
— Не. Не можем да чакаме толкова. Утре вечер. Не по-късно.
— Трябва да почакаме! Иначе няма да успеем да изпълним целия план. Искаш до утре вечер да подготвя Кетрикен и Бърич, което значи да им разкрия твоето съществуване. И Бърич ще трябва да се погрижи за коне и провизии…
— Товарни коне. Не ездитни. Прекалено бързо ще ги забележат. И носилка за краля.
— Товарни коне имаме предостатъчно, защото ни останаха само такива. Но Бърич ще се опъва кралят и Кетрикен да яздят толкова груби животни.
— И муле за него. Ще се преструват на скромни хора. Не бива да привлечем вниманието на разбойници.
Изсумтях, когато си представих Бърич, яхнал муле.
— Невъзможно — тихо заявих аз. — Времето няма да ни стигне. Трябва да стане в нощта на коронясването. Когато започне пиршеството.
— Всичко, което трябва да се направи, може да се направи — възрази Сенч и за миг се замисли. — Навярно имаш право. Славен няма да си позволи да направи нещо на Умен преди церемонията. Ако краля го няма, нито един от крайбрежните херцози няма да даде съгласието си. Славен ще трябва да му даде обезболяващите билки, за да си осигури покорството му, ако не друго. Добре тогава. Вдругиден. През нощта. И ако утре непременно се наложи да се свържеш с мен, хвърли горчива кора в огнището. Не много, нямам желание да ме одимяваш. Една шепа. Аз ще ти отворя.
— Шутът ще иска да тръгне с краля — казах.
— Невъзможно — отсече Сенч. — Няма как да го дегизираме. Само ще увеличи опасността. Освен това оставането му ни е необходимо. Имаме нужда от помощта му, за да подготвим бягството.
— Мисля, че това няма да промени решението му.
— Остави шута на мен. Мога да го накарам да разбере, че животът на краля зависи от това безпрепятствено да напусне Бъкип. Трябва да се създаде „атмосфера“, в която изчезването на краля и престолонаследницата да не се възприеме като… е, добре. Остави тази работа на мен. Аз ще ги накарам да се откажат от разбиването на стените. Ролята на Кетрикен е лесна. Просто трябва рано да се оттегли от церемонията, да заяви, че иска да спи до късно, и да отпрати прислугата си. Да нареди да не я безпокоят, докато не ги повика. Ако всичко мине добре, ще успеем да осигурим на Умен и Кетрикен по-голямата част от нощта, за да се отдалечат. — Той ми се усмихна. — Е, като че ли няма повече да обмисляме. Не, не. Зная, че нищо не е установено. По-добре. Така сме по-гъвкави. А сега върви да поспиш, момко. Утре те очаква тежък ден. Пък и имам работа. Трябва да приготвя достатъчно лекарства за Умен, че да му стигнат до Планините. И да ги опаковам. Бърич може да чете, нали?