— Отлично — уверих го аз. Замълчах за миг. — Излизал ли си из крепостта снощи, към полунощ? Говори се, че видели Пъпчивия. Според някои това означавало, че водата в кладенеца е отровна. Други смятат, че е лоша поличба за коронясването на Славен.
— Е, може и да съм излизал — подсмихна се Сенч. — Ще имат толкова много поличби и предзнаменования, момко, че изчезването на краля и престолонаследницата ще им се стори съвсем естествено. — Той се ухили като хлапак и в зелените му очи проблеснаха старите дяволити искрици. — Върви да си починеш. И разкрий плановете ни на Бърич и Кетрикен. Аз ще говоря с Умен и шута. Никой друг не бива да знае нищо. Донякъде можем да се доверим на късмета. Но за останалото се довери на мен!
Смехът, който ме следваше, докато слизах по стълбището, не ме успокои.
(обратно)28 Измени и предатели
Принц Славен беше единственото дете на крал Умен и кралица Желана, оцеляло при раждането си. Някои твърдят, че акушерките не се грижели за кралицата и не полагали усилия да спасят бебетата й. Други смятат, че в желанието си да спестят на кралицата родилните мъки, акушерките й давали твърде много обезболяващи билки. Ала тъй като само две от мъртвородените й деца били носени повече от седем месеца в утробата й, повечето акушерки смятат, че вината е в опиатите, които кралицата използвала, както и в лошия й навик да носи ножа на колана си, след като е всеизвестно, че това носи нещастие на жена в детеродна възраст.
Не успях да заспя. Винаги когато прогонвах тревогите за крал Умен от ума си, мястото им заемаше Моли. Мислите ми бяха в хаос. Обещах си, че веднага щом крал Умен и Кетрикен са в безопасност, ще намеря начин да си върна Моли от онзи, който я беше откраднал от мен. След като взех това решение, се обърнах на другата страна и се загледах в мрака. Все още бе нощ, когато станах от леглото. Промъкнах се покрай празните ясли и спящите животни и безшумно се качих по стълбището на Бърич. Той ме изслуша и внимателно попита:
— Сигурен ли си, че не си сънувал кошмар?
— Ако е било сън, той продължава през целия ми живот — тихо казах аз.
— И аз започвам да се чувствам така. — Разговаряхме на тъмно. Бърич все още лежеше на леглото си, аз седях на пода до него и шепнех. Не исках да пали огън, нито дори свещ — нямах желание някой да се зачуди защо така внезапно е нарушил навиците си.
— За да свършим за два дни всичко, което иска той, трябва още от първия опит идеално да изпълняваме всяка задача. Ще се справиш ли?
Той мълчеше. В мрака не виждах лицето му.
— Три здрави коня, муле, носилка и провизии за трима. И всичко без никой да забележи. — Отново мълчание. — Не мога да натоваря краля и престолонаследницата и да ги изведа през портата на Бъкип.
— Нали знаеш онази елшова горичка, където имаше дупка на лисица? Скрий конете в нея. Кралят и Кетрикен ще дойдат там. — Неохотно прибавих: — Вълкът ще те заведе при тях.
— Трябва ли и аз, и те да знаем какво правиш? — Тази мисъл го отвращаваше.
— Използвам всички средства, с които разполагам. И не го приемам като теб.
— Колко време можеш да споделяш ума на звяр, който се чеше и ближе, който се тъпче с мърша, който полудява, ако женската се е разгонила, който мисли само за следващото си ядене, преди да приемеш неговите дейности като свои? Тогава в какво ще се превърнеш?
— В стражник.
Въпреки волята си Бърич се засмя, после каза:
— Говорех сериозно.
— И аз. За краля и престолонаследницата. Трябва да измислиш как да изпълним задачата. Вече не ме интересува какво ще пожертвам.
Бърич не отговори веднага.
— Значи някак си трябва да изведа четири животни и носилка от Бъкип, без да възбудя ничий интерес, така ли?
Кимнах в мрака, после попитах:
— Възможно ли е?
— Останали са един-двама коняри, на които имам доверие — неохотно отвърна той. — Това не е услуга, която ми се ще да искам. Не желая някой момък да увисне на въжето заради нещо, за което съм го помолил. Но предполагам, че няма да има проблем, ако се престорим, че пращаме поредния керван по реката. Обаче моите момчета не са глупави, аз не взимам глупци в конюшнята. Щом се разчуе, че кралят е изчезнал, бързо ще се досетят.