По време на влизането си в стаята на Кетрикен бях забелязал, че над разбитите врати на кралските покои са провесени импровизирани завеси. Повечето от останките бяха разчистени, но в коридора все още имаше парчета от дъбовите врати. Не бяха повикали работници да ги поправят. Поредният признак, че Славен няма никакво намерение да се върне в Бъкип.
Опитах се да измисля друг повод да вляза в стаята. Както винаги, на долния етаж цареше оживление, тъй като се очакваше да пристигнат херцозите на Беърнс, Рипон и Шоукс заедно със свитите си, за да присъстват на коронясването на Славен за престолонаследник. Щяха да ги настанят в стаите за по-нископоставени гости. Зачудих се как ще реагират на внезапното изчезване на краля и престолонаследницата. Дали щяха да го приемат за предателство, или Славен щеше да успее да го скрие от тях? Какво щеше да предвещава такова начало за неговото царуване? Оставих тези мисли настрани — те нямаше да ми помогнат да отвлека вниманието от спалнята на краля.
Излязох от стаята си и започнах да обикалям из Бъкип с надеждата за някакво вдъхновение. Вместо това открих единствено суматоха. Благородници от всякакъв ранг пристигаха за церемонията и притокът на гости и техните свити се движеше в посока, обратна на керваните със стока и хора, които принцът пращаше навътре в страната. Краката ми неволно ме отнесоха при кабинета на Искрен. Вратата беше открехната и аз влязох. Огнището бе студено, в стаята миришеше на мухъл. И на мишки. Надявах се, че останалите тук свитъци не са незаменими. Бях почти сигурен, че съм пренесъл в стаята на Сенч онези, които Искрен ценеше. Разходих се наоколо, като докосвах отделни вещи. Изведнъж остро почувствах отсъствието на принца. Липсваше ми неговата непоклатима стабилност, спокойствието и силата му — той никога не би допуснал да се стигне до такова положение. Седнах на стола му. По масата имаше резки и рисунки с разноцветно мастило. Отгоре бяха захвърлени две зле подострени пера и една изхабена четка. В една кутия открих няколко гърненца с боя, вече изсъхнала и напукана. Тя ми замириса на Искрен, по същия начин, по който кожата и маслото за хамути винаги ми миришеха на Бърич. Наведох се и скрих лицето си в шепи.
— Имаме нужда от теб, Искрен.
„Не мога да дойда.“
Скочих, препънах се в стола и паднах на рогозката. Отчаяно се изправих и още по-отчаяно потърсих връзката. „Искрен!“
„Чувам те. Какво има, момко? — Пауза. — Сам се свърза с мен, нали? Браво!“
„Спешно трябва да се прибереш!“
„Защо?“
Мислите ми летяха по-бързо от думите — и много по-подробно, отколкото го интересуваше. Усетих, че се натъжава и уморява от информацията. „Ела си вкъщи. Ако си тук, можеш да оправиш всичко. Славен няма да се обяви за престолонаследник, няма да плячкоса Бъкип, няма да отведе краля.“
„Не мога. Успокой се. Помисли. Не мога да си дойда навреме, за да предотвратя това. Освен това вече съм прекалено близо, за да се откажа от целта си. И щом ще ставам баща… — мислите му бяха топли от това ново чувство, — е още по-важно да успея. Целта ми трябва да е да запазя Шестте херцогства непокътнати и да освободя крайбрежието от морските вълци. За да оставя страната си в наследство на детето.“
„Какво да правя?“
„Точно както сте го планирали. Баща ми, жена ми и детето ми са тежко бреме, с което съм те нагърбил.“ Изведнъж ми се стори неуверен.
„Ще направя каквото мога“ — отвърнах аз. Беше ме страх да обещая нещо повече.
„Имам ти доверие. — Той замълча за миг. — Усещаш ли го?“
„Какво?“
„Тук има друг, опитва се да се вмъкне, да ни подслуша. Някоя от Галеновите усойници.“
„Смятах го за невъзможно!“
„Гален измисли начин и обучи своите отровни наследници. Прекъсни връзката.“
Усетих нещо подобно на предишния път, когато бе прекъснал връзката, за да запази силите на Умен, ала много по-грубо. Вълна на Искреновото Умение, която отблъсна някого от нас. Стори ми се, че усетих усилието, което му струва това. Контактът ни прекъсна.
Той изчезна също толкова внезапно, колкото го бях открил. Колебливо заопипвах с ума си, но не намерих нищо. Мисълта, че някой може да ни подслушва, ме потресе. Едновременно изпитвах страх и възторг. Бях използвал Умението. Бяха ни шпионирали. Ала аз бях използвал Умението, сам и без ничия помощ! Но какво бяха чули? Замислих се. Използването на Умението беше лесно. Все още не знаех точно как съм го постигнал, но бе лесно. Чувствах се като дете, което е подредило мозайка, но не си спомня точната последователност на ходовете. Решително овладях изкушението. Имах други задачи, много по-важни.